Jump to content

105. ФОТО Д-Р ЖЕКОВ - ПРАВО ЗАПАЗЕНО


Recommended Posts

105. ФОТО Д-Р ЖЕКОВ - ПРАВО ЗАПАЗЕНО

 

Д-р Иван Жеков беше следвал ветеринарна медицина в Италия. По онова време добитъкът бе главната работна сила. С него се ореше, вършееше, караха се каруци и се придвижваха от едно място на друго. Имаше много овце, крави, биволици, кози и какво ли не още. Това подхранваше една голяма промишленост, от която се хранеха и обличаха българите. Затова ветеринарния лекар беше тогава на почит. По време на съборите той беше санитарен контрол на кухнята. Държеше за реда и чистотата. Проверяваше дали са чисти дежурните по кухня и дали са пресни продуктите. Готвеше се в големи количества в няколко казана. Трябваше да се нахранят някъде към 500-600 човека, а понякога и към 1000, че и повече. Не се случи никакъв инцидент от хранително отравяне.

 

Д-р Жеков бе първият, който след заминаването на Учителя вдигна пръв глас да се събере и съхрани всичко около Учителя. Ние през това време бяхме се залисали по скръбта от заминаването на Учителя и бяхме си насочили вниманието да поддържаме живота на Братството такъв какъвто бе при Учителя. Но когато той вдигна глас, ние се окопитихме и се огледахме. Видяхме заблудата си и почнахме да работим в това направление, защото той бе първият, който тръгна да събира материали и снимки на Учителя, докато другите живееха със спомените си. Освен това той бе фотограф и бе направил много снимки от братския живот с Учителя. И като изваждаше снимките отзад на гърба на картичките имаше надпис: „Фото д-р Жеков запазено." Значи прес-немането забранено. Беше интересна колоритна личност. Беше съвременник на Учителя от първите Му години.

 

Както всички стари приятели и той се занимаваше със спиритизъм. Една вечер викал духове и чакал да му се материализират, но не станало, макар че те съобщавали чрез медиума, че тази вечер ще има материализация. Д-р Жеков решил да си ляга и както е обичая при нас, измил си краката в един леген с вода и лекичко легена го бутнал под леглото, понеже го домързяло да го изхвърли навън. Легнал си и пак мислел за материализация на духове. По едно в време чул плясък и след това „цамбур". Той се уплашил и се завил с юргана през глава. Сутринта се събужда здрав и читав, нищо му няма и духът гдето се материализирал не му напакостил. Вижда, че легена не е изхвърлен с водата и решава да го изхвърли. Кога поглежда в него, що да види. Във водата в легена се разположила една голяма жаба. А в онова сухо лято имаше жаби на Изгрева колкото искаш и една от тези жаби влиза в бараката на Иван Жеков и оттам цамбур в легена с водата. Изхвърля той водата и жабата навън и се пита какъв ли ще е този дух гдето се е материализирал. Таман решава да отиде да пита Учителя и пред вратника вижда клекнали и се ококорили три жаби. Гледат го и го очакват. Той се уплашва, като мисли, че са материализирани духове и през оградата се промъква и отива при Учителя. Там разказва случая на Учителя, който се превива от смях. През това време идва една сестра и се оплаква на Учителя: „Учителю, тази година има много жаби в бараките. Какво да правим?" Учителят поглежда Жеков, обръща се към сестрата и добавя: „Сестра, годината е сушава и жабите от гората дойдоха на Изгрева да търсят вода! Сложете вода в един леген и ако са в бараките те ще влезнат в легена и после ги изхвърлете." Сестрата кимва с глава и си тръгва. Знае вече какво да направи с жабите в бараката си. А д-р Жеков си сваля очилата, които са запотени от притеснение и ги бърше с кърпичка. Учителят се смее.

 

Когато тръгнахме да правим комуни по селата, случи се така, че по едно време Изгревът се изпразни от хора. Ние не обърнахме внимание на това. Учителят извиква Йорданка Жекова и нарежда: „Отиди и извикай д-р Жеков, за да можем да седнем на масата, поне да бъдем двама, защото онези изпразниха Изгрева с тези комуни. Затова българският народ ще отговаря, че когато се даваше Словото Божие неговите избраници напуснаха Школата и отидоха да гонят Михаля." Йорданка приготвя масата и тримата сядат и обядват заедно. Този случай го разказваше Йорданка Жекова много пъти за поучение на младите. А да гониш Михаля е един израз, който означава, че отиваш да гониш, за да хванеш вятъра що вее и духа.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...