1939_12_13 Един опит

[Albena]

Аудио - чете Николина Банева

От книгата, "Единственото богатство". Общ окултен клас. XIX година (1939–1940). Том I (лекции 1–23).

Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Към обетованата земя", Общ окултен клас. Година 19, т.1, (1939 − 1940)

Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 1999 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Един опит

Сряда, 5 ч сутринта

(Небето облачно. Времето

тихо и студено.)

„Отче наш“

„Духът Божи“

Пишете върху темата: „Малкото, което не ни достига“.

В природата някой път липсват превозни средства. Когато слизат душите, понеже тръгват с колесницата на светлината, като слязат в по-гъстата материя, там слизат от тези колесници и трябва да вземат други превозни средства. И когато се качват нагоре, пак е същото – своите превозни средства трябва да оставят настрана. Като дойдеш до брега на морето, ще оставиш своите превозни средства и ще се качиш на парахода. Сега вие всички сте заняти с въпроса да си уредите работата. Един американец, като отишъл в Аляска, дето имало много лед, направил си палат от лед. Той му струвал доста скъпо. Но през лятото палатът му се стопил, развалил се е. Но бил доволен, че през зимата имал палат, в който да живее. Та, сега всички хора на Земята строят по един палат от лед. И хората наричат това блянове.

Сега, ако ви попитат вие с какво започнахте вашия живот, коя беше основната мисъл, с която се пробуди съзнанието ви, какво бихте казали? – „Забравили сме.“ Ето тука един блян. Един поет пише така (Учителят чете един лист.): „Велика бе мисълта на душата, която бе поела да изходи необятната вселена, що Бог бе изградил. Мина тя безбройни слънчеви светове с многобройни планети и се спря, като дойде при нашето Слънце, на нашата Земя.“ Какво е искал да каже поетът? Това е един блян. Душата е искала да дойде, да слезе, а пък вие имате обратно желание – вие искате да се качите нагоре. Вие с каква колесница ще отидете на онзи свят? Понеже ще бъдете много леки, не се изисква много. Надали ще тежите един грам. Така щото, няма да бъде мъчно.

Първото изкуство е човек да бъде доволен. При всички недоволства да бъде доволен. Да бъдеш доволен при всички доволства е лесно, всеки го знае, но да бъдеш доволен в недоволството си, това е гениално. Там се изисква знание. Сега, от какво сте вие недоволни например и от какво сте доволни? Има една поговорка: Мохамед не могъл да се качи много, като тръгнал за небето, едвам стигнал до първото небе и не могъл да стигне по-горе, понеже се закачила една игла на палтото му. И това го спряло. Една много малка игла се закачила за дрехата му. До първото небе стигнал. Тежал вече. Не могъл да се качи нагоре. Второто, третото небе останали без да ги посети.

Не зная, но вие имате не по една, но по 10 игли. Вие имате една мисъл – тя е като игла. Мисъл на недоволство, че не ви достига нещо. Някои, например, нямате достатъчно въглища или дърва. Или на някои от вас юрганите ви не са дебелички. Или пък яденето ви не е така пищно. Това са все задачи. Най-големите богатства се крият във вашите недоволства. Най-големите богатства са там. Това, в което вие сте недоволни, там е вашето богатство. Една каса, пълна със злато. Ти нищо не виждаш от нея, но ако отвориш, какви богатства има в нея! Недоволството в света е опасно. Там човек и [с] живота си може да плати. Един английски банкерин, като влязъл в подземията да види своите богатства, по една непредвидливост оставил ключа на вратата отвън, не взел ключа със себе си, и като се затворила вратата сама, там си умрял вътре. И писал така: „Ако имаше някой да ми даде едно парче хляб, щях да му дам половината от богатството си.“ Умира, но цялото богатство не дава, а само половината. Свидно му е да го даде.

Често някои питат: „Къде е Господ?“ Ти като питаш още, в питането е Господ вътре. Той те запитва: „Къде си ти сега?“ Че ако едно дете с вързани очи го запитат: „Къде е майка ти?“, тези ръце, които го държат, са майчините ръце. Това, на което се държиш, това, за което мислиш, това, което желаеш, в това желание и в тази мисъл е Бог. Ти сега Го търсиш извън себе си. Но извън себе си, това е безграничното. Всяко нещо, което се постига, е ограничено. Постигнатите неща носят нещастие за човека. Искате да бъдете добри. Че, ако го постигнете, ще станете нещастни. Искате да бъдете богати. Ако го постигнете, ще станете нещастни. Щастието седи в непостигнатите работи. Това, което се постига, носи нещастие. В непостигнатото – в него е щастието на човека.

В какво седи хубостта на водата? Не седи в капката вода, но в необятното, в множеството на капките седи силата на водата. Та, сега, първото нещо: всички имат по едно недоволство. Сега аз искам всеки един от вас да ми даде по едно от своите недоволства. Напишете ми ги на книга и ми ги дайте. И аз ще направя един музей от тях – но едно недоволство, най-съществено, което най те безпокои. Защото някои недоволства има във вас, които не са измътени, в зародиш са. Аз говоря за едно вече от измътените недоволства, първото измътено недоволство.

Казвам: Сега трябва да се започне Новото в живота. Вие сте недоволни, понеже имате една мярка, с която да мерите нещата. Някои сте недоволни, понеже няма кого да обичате. И няма кой да ви обича. Недоволен е онзи, който иска да язди кон, а няма кон да язди. А пък като се качи на коня, недоволен е, че конят е халашек, че не може да върви както трябва, едва крета.

Сега, да кажем, че този кон е вашият ум. Ако се качиш на вашия ум, ако той не може да върви както трябва, вие сте недоволен. Но трябва да го подхранвате. Та казвам: Всеки един от вас трябва да развие своя ум. Знаете ли как се развива човешкият ум? Най-първо ще мислиш, че всяко нещо си има своя причина. И всяка причина си има своето последствие. И че всяко последствие дава или радост, или скръб. Но вашата скръб е скръб заради вас. И вашата радост е радост заради вас. Вашата радост не може да бъде радост на другите. И скръбта ви не може да бъде скръб на другите. Това е едно психологическо схващане. Вземете учениците в училището. Най-първо учениците не са доволни от единицата, от двойката. Като му турят тройка, минава му недоволството. При четворката се понасърчи, при петорката – още повече, а пък като му турят 6 при шестобалната система, счита се, че той е един от способните ученици. Но някой път се случва, че ученици с единица и двойка в училище свършват в живота повече работа, отколкото тези с шесторки. Тези с шесторките са онези селянки, които са облечени хубаво и играят много хубаво на хорото, но щом се оженят, вкъщи работата не върви. А пък някоя мома е по-скромно облечена, но вкъщи върви работата.

Все трябва да се прави превод. Например вие сте се хванали на хорото, но не знаете защо. Животът е едно хоро. Хващаш се за него и после не можеш да се пуснеш вече. Аз съм гледал българите: като се хванат за хорото, за коланите, момата иска да се пусне, но момъкът не я пуща. Цялото хоро като се спре, тогава ще се пуснат, но докато играят всички, не можеш да се пуснеш. Преведете това: хорото, това е животът. Играта, това е една работа, която трябва да се свърши. Само да тропнеш два–три пъти на хорото, само с това не става. Значи трябва да има известни постижения.

Ето, запример, какво наричам постижение. Вие имате задачи за разрешаване. Имате едно недоволство. Трябва да го обработите. По какъв начин трябва да смените вашето недоволство. Някой път имате меланхолия, едно чувство на скръб, едно страдание. Някой път е неопределено, а някой път е много определено. Как ще го смените? Например вие често се мъчите и казвате: „Еди-кой си не ме обича.“ В какво седи обичта според вас? Как чувствувате, че някой ви обича?

Вие трябва да започнете от тези, конкретните идеи. Ако имате къща и се нуждаете от светлина, колкото прозорецът е по-малък, толкова и недоволството ви е по-голямо; и колкото прозорецът става по-голям, толкова и недоволството ви е по-малко. Като влезе в една стая, колкото по-малка е стаята, толкова повече сте недоволни. Колкото стаята е по-малко затоплена, толкова сте по-недоволни. Но ако се затопли стаята, недоволството ви се намалява. Но ако се затопли извънредно много, пак ще бъдете недоволни. Вие казвате: „Тази работа ще се оправи в бъдеще.“ Но бъдещето е опасна работа. Като дойде бъдещето, ти казваш: „Хайде, по-късно, като се осигуря, като се пенсионирам, тогава ще почнем да живеем за Бога.“ Ти ако чакаш да се пенсионираш, то отиде! Или казваш: „Нека да поостарея малко.“ Ти ако чакаш да остарееш, то отиде! Никога не отлагай! Това, което е минало, в него вие имате само една опитност. Това, което вие за бъдеще очаквате, то събужда във вас само една надежда, а пък онова, което в настояще вие реализирате, то е важното.

В еврейски език настояще няма. Евреите имат едно минало и бъдеще. Те считат, че всяко нещо, което ти направиш, то е вече минало. Ние имаме настояще, разполагаме с настоящето. Затова те говорят само за миналото и за бъдещето, а за настоящето много малко говорят. Ние говорим за настоящето. Много хубаво е това. Този преходен пункт – настоящето, съдържа много малко време; то е Божественото. Бог използува най-малкото време. Милиони векове са заминали и милиони векове идат. А пък настоящето време е много малък момент и даже не може да се определи.

Първото нещо е: когато дойде недоволството, създайте си една мисъл. Направете вашето недоволство обективно. Турете го вън от себе си. Вземете простото недоволство на един ученик. Той е недоволен, че учителят му е поставил 3 и роптае. Той роптае някой път и намира, че учителят е несправедлив, и не го оценил. А пък някой път роптае, че няма условия да учи добре. А пък някой път роптае, че има в него някои погрешки, но той не знае как да се справи с това недоволство в себе си. Недоволството се ражда всякога, когато стане раздвояване между ума и сърцето. Когато умът и сърцето действуват заедно, недоволство не може да се роди; тогава и болест не може да се яви, и сиромашията не може да се яви. Тогава всичките неща текат по един естествен път. Всякога недоволството произтича от раздвояването на ума и от раздвояването на човешкото сърце; тогава и волята се раздвоява.

Питат: „Къде е Господ?“ Един учител говори на учениците си – в това, което говори, там е Господ. Той ги учи как е създадена вселената. Бог говори чрез него и казва на учениците: „Обърнали ли сте внимание на Слънцето?“ И ако разбирате езика на светлината, вие от всички ваши недоволства може да изкарате най-големи богатства. Ти си хилав, нямаш здраве. Ти не познаваш светлината. Дръж червения лъч на светлината и веднага ще станеш здрав. Само че, като се хванеш за червения лъч, дръж го хубаво. Ще кажеш: „Как да го хвана?“ Дръж в съзнанието си червения лъч. Когато вие се обезсърчите, всичко става тъмно във вас. Когато изчезнат всички цветове от ума ви, вие се намирате в едно песимистично настроение. Най-скромното проявление е червеният цвят.

Има не само една гама на светлината. Има 3 гами на светлината. И може всеки един да направи един опит поне с първата гама на светлината. Вие седнете и се абстрахирайте от всички впечатления, които имате. Ти седиш и мислиш, че си женен. Изхвърли това от ума си. Мислиш, че имаш деца. Изхвърли това из ума си. Гледаш деца, говеда, мухи, круши, камъни и прочее – изхвърли всичко това из ума си. Да остане само идеята за Бога! Да няма нищо, което да те смущава. Концентрирай се и веднага ще забележиш, че нещо ще почне да потъмнява. Външният свят ще стане неприятен. Ще видиш, че е тъмно. И че няма никакъв смисъл в живота. И ще усещаш едно вътрешно недоволство. И ще се повдигнеш по-нагоре. При това повдигане ще минеш една тъмна зона, много мрачна и няма да се уплашиш. И нагоре ще видиш червената светлина, не както е тука, на Земята, но друга. И ще почне един нов свят да се образува около тебе. И ще видиш духовния свят. Там хората другояче живеят. Ще видиш, че там всички лица са усмихнати. И няма да те гледат и да мигат, няма да им бъде обърнат погледът надолу, но нагоре ще гледат. И ще казват: „Можем ли да направим нещо на Вас, някоя услуга? Всичко можем да направим заради Вас.“

Сега във вас се заражда мисълта: „Това вярно ли е? Можем ли да го направим?“ Които могат да го направят, за тях е вярно, а пък които не могат да го направят, за тях не е вярно. Мен ми разправяше една госпожа. Като дошла от Швеция, един ден имала опитност, подобна на горната, и се уплашила. И казва: „Моментално ослепях. Уплаших се и почнах да се моля. И току изведнъж една светлина проблесна в мене. Дойдох в съзнанието си. Като се завърнах в моето обикновено съзнание, констатирах, че пак виждам. Но втори път не пожелах да имам тази опитност.“ Всички вие се плашите от тая тъмната зона. Когато дойде скръбта, вие сте в тази тъмната зона. И като че всичко е свършено, като че потъвате. И много хора, като минават през тази, тъмната зона, умират преждевременно от страх.

Човек, който е влязъл в Божествения път, трябва да контролира страха си. Този страх е от Бога. Той носи разумност. Той трябва да носи само един страх: да не обиди Любовта. Това е страхът, Божественият страх. А пък всички други страхове, които имате, с кошове ги изнесете навън. Сега, някой път вас ви е страх да не би да изгубите добрия живот, който имате, да не би да се огрешите. Че, коя жена, като меси брашно, няма да се огреши? Коя жена, като пере дрехите, няма да се огреши? Кой лекар, като лекува болни, няма да се огреши? Кой [е] този търговец, който, като продава, няма да се огреши? Навсякъде животът на Земята е такъв, че накъдето и да се завъртиш, ще се огрешиш. Защото огрешаването, това е едно понятие в схващанията.

Причината на грехопадането беше много малка, едно малко непослушание. Господ каза: „Няма да ядете от това дърво.“ Някой може да каже: „Какво има, че е куснал малко, че изял една ябълка?“ Не зная дали е изял цяла една ябълка. И за една ябълка 8000 години да не ти простят прегрешенията! Не само едната ябълка, но като почнат да ядат от това дърво, те престанали да ядат от всички райски дървета. И яли само от това дърво.

Вие всички не сте престанали да ядете само от това дърво. Че, това недоволство е плод на това дърво. Ти си недоволен от жена си – ти си ял от плода. Ти си недоволен от яденето – ял си от плода. Недоволен си от живота си, от своя ум, от сърцето си – това е познание на добро и зло. И Бог казва: „Понеже Адам яде преждевременно и не разбира законите на доброто и злото, да не би сега да яде от дървото на живота. Защото тогава мъчно се поправя. Да го изпъдим вън, за да разбере.“

Вземете сега хората. Те питат: „Ти вярваш ли в Бога?“ Това е една човешка идея. Вярата ви към Бога се отличава в следното: ти в Бога като вярваш, никога няма да останеш разочарован в нищо. Няма да имаш никакво разочарование. Вие се разочаровате по следната причина. Бог казва: „Еди-кога ще бъде това.“ Но времето, за което говори Бог, се различава от нашето време. Бог казва: „утре“, а пък ние гледаме по нашия час. И ако закъснее една минута, ние считаме, че не е станало навреме. В Божествения свят, преди да станат работите, ти ще заспиш. И ако не заспиш, то не е от Бога. И после, като се събудиш, ще видиш, че Божественото, което ще ти се даде, е при тебе. Но ще заспиш по-рано и като се събудиш, ще го видиш.

Аз съм привеждал този пример. Когато Моисей отивал към Синайската планина, минал покрай един овчар. Този овчар заколил едно агне, опекъл го и казал: „Господ ще ми дойде на гости. Днес ще ми дойде.“ Моисей му казал: „Господ агнета не яде. Такива глупости не прави. Иди да си пасеш овцете.“ Станало тъжно на този овчар. Като отишъл Моисей горе на планината, той видял, че Господ е недоволен от него. Господ му казал: „Иди кажи на овчаря, че ще му ида на гости.“ Моисей слязъл и казал на овчаря: „Криви ми са били понятията. Приготви се, Бог ще те посети.“ И Моисей се скрил на едно място, за да види как ще дойде Господ. Овчарят приготвил трапезата и заспал. И Моисей видял, че един огнен лъч слязъл отгоре и изпоял всичко. И всичко това изгоряло. И тогаз Моисей е разбрал как Бог посетил овчаря. След един час овчарят се събудил и казал: „Дойде Господ!“ И се зарадвал. Овчарят разбрал и Моисей разбрал. Моисей разбрал колко е криво неговото понятие, но овчарят не е разбрал по кой начин дошъл Господ. Той мислил, че Господ дошъл, както хората идват на гости.

Та, важното е, когато заспите, тогаз да имате реализиране. Каквото желаете, като го пожелаете, не мислете върху него дълго време. Оставете го за известно време. Някой път хората казват: „Тази работа няма да я бъде.“ Но тогаз става. Ти посей житото в земята и тогаз го остави. Кажи му: „Аз те посях, ще страдаш. Аз няма да взема участие в твоето страдание. Ти сам ще си ги носиш.“

Не искайте хората да носят вашите страдания, понеже няма да имате никаква опитност. След като израснете из земята (земята значи условията), то хората ще дойдат, като дадете плод. Ако искате хората да влязат във вашето положение, вие трябва да имате плод. Иначе, ако нямате плод и те дойдат, вие ще се намерите в трудно положение.

Мнозина от вас разказвате своята опитност. Например, ако вие разправяте, че сте ходили на онзи свят, другият ще каже: „Мръднала е дъската му.“ Онзи, който има очи, не трябва да разправя на слепия за светлината. Онзи свят е отзад. Това, което виждаш отпред, е физическият свят, а пък духовният свят е отзад, т.е. духовният свят е това, което не виждаш. И ако можеш да виждаш и отзад, ти си в духовния свят. Сега, представете си цял един кръг. Сега виждаме само половината кръг.

Веднъж се събрали много хора и разисквали за научни работи, философски работи. Един светия им казал: „Аз не зная тези философии.“ Но той взел камък и го стиснал. И отдолу излязла вода, а отгоре огън. Отдолу потекло вода, та който е жаден, да пие. А пък отгоре се явил огън, та комуто е студено, да се топли. Та, ти като хванеш камъка, и ако излезе отгоре огън и отдолу вода, тогава разбираш работата. А пък ти философствуваш и нито огън излиза, нито водата. Тогава не разбираш нещата.

Снощи една сестра чела едно стихотворение, в което казала: „Човек вечно ще живее, който има любов.“ Ако аз можах да обикна всички, вие ще ме видите, ще ме виждате. А ако вие ме обичате, аз ще ви видя. Но ако не се обичаме, няма да се виждаме. Когато някой каже, че ще живее дълъг живот, той трябва да знае закона, че любовта продължава живота. Когато човек приеме любовта, нещата стават видими и невидими. Когато човек почва да изгубва любовта, той умира. Хората умират, като изгубят любовта си. Тогава не ги интересува това и онова. Жена му не го интересува, децата му не го интересуват, хората не го интересуват и най-после казва: „Дали има Господ или няма?“ И ще свършва всичко и той умира. Някой казва: „Да си поживея тук, на Земята.“ Че, животът – това е в любовта. Ако ти нямаш любов, ще можеш [ли] да разбереш живота? При любовта животът на Земята има смисъл.

Сега това наследство, което имате, ще ви го вземат. Вие трябва да спечелите нещо ново. Защото това, което ви е дадено, ще ви го вземат. Вий трябва да си създадете едно ваше тяло. Това тяло, което имате, ще ви се вземе. Ще ви изпъдят от тази къща. Христос казва: „Ако не се родите изново“. Да се родите изново значи да създадете ваше тяло. Иначе ще дойде дяволът, понеже той има вложени много акции във вашето тяло. И ще секвестира. Той ще каже: „Хайде навън!“ Умирането е секвестър. Докато ти обичаш една къща, твоята любов държи къщата, но ако ти престанеш да я обичаш, къщата ще се разруши. Сцеплението на тялото ни зависи от любовта, която ние имаме. Клетките и всичките органи, които имаме, любовта ги държи. Тя е силата.

При най-големите бури ти не трябва да се разклащаш. Ти трябва да имаш уважение и почитание към Бога. Бог е имал доверие към тебе и ти е пратил отличен ум, сърце и тяло. А ти седиш като голям мърморко. Като слуга си недоволен, като мъж си недоволен, като жена си недоволен, като дете си недоволен, като цар си недоволен. И царете са недоволни. Не мислете, че царете са доволни. Не са доволни. Разправяше ми една сестра в Търново. Отива при една голяма богаташка. Тази сестра ми казва: „Като я гледам хубаво облечена: с копринени дрехи, с копринени чорапи, с хубави обуща, казах си: „Блазе ѝ! Тя има къща, има всичко.“ Аз почнах да се окайвам пред нея. Тя ме погледна и каза: „Мога ли да ти кажа нещо?“ И почна да се оплаква. И като почна тя да се оплаква, аз видях, че съм десет пъти по-щастлива от нея.“ И си казала: „Няма щастливи хора на Земята.“

Та, доволството седи в любовта. Трябва да вярваш в това, което не виждаш, но да го чувствуваш в съзнанието си. Ти бъди доволен от онова, което имаш. Направи един малък опит. Седиш някой път и ти е студено на ръцете. Ако ти повярваш в Бога и помислиш, веднага ще ти се стоплят ръцете. Та, първото нещо е: трябва да се окуражавате. Един свещеник ми разправяше една своя опитност, един български свещеник: „Бях нещастен в живота си. Всичко имах, но все бях нещастен, че не ми върви. Един ден, като дойде едно недоволство в мене, аз си казах: „Какво си страдал още ти! Ти не си страдал още. Ти не си видял още нищо.“ И тогава почна да ми става по-приятно.“ И той разказва: „Като ме заболи кракът малко, казвам си: „Това е нищо! Хората какви болести имат. Това е една играчка!“

Така всеки един от вас може да има известни постижения. Например на някого от вас паметта му е слаба. Паметта му е слаба, понеже не се е упражнявал. Когато в човек чувствата и мислите почват да се раздвояват, паметта става слаба. Ти почваш да се безпокоиш дали хората те обичат или не. Вярвай, че Бог те обича. Ако не беше те обичал Той, не щеше да те прати тук. И си кажи: „Понеже Бог ме обича, я аз да покажа любовта си към Него.“ И започни да Го обичаш с ума си, сърцето си, душата си и силата си. И тогава целият свят ще вземе друг изглед за тебе. Ти от слаб ще станеш силен. И невъзможностите, всред които се намираш, ще вземат веднага друг обрат.

Индусите често правят опити. Турят една семка, портокалена или друга, в едно малко гърне пръст. И турят ръката си отгоре и концентрират мисълта си. След като концентрира индусът мисълта си, този факир, след един два часа това дърво ще израсте. Това е един неестествен ред. Нещата могат да станат и по-бързо. Но понеже растенията обикновено растат бавно, това показва степента на нашето съзнание. Ние сме дошли до тази степен на бавните процеси. Но нещата могат да станат и по-бързо. Едно време параходите пътуваха в океана и никой не ги знаеше къде са. А пък днес, когато един параход потъне, други параходи идват на помощ. Едно време потъваха без помощ.

Вие се намирате в трудно положение и не предавате мисълта си към Бога да ви помогне. Вие излизате сутринта и не се молите. Вие тогаз минавате за силен човек. И небето не взема грижа заради вас. Един американец разправя за една своя опитност. Той отива на лов в Америка. Гледа насреща си един лъв, който ще се хвърли. Майка му му казала: „Имаш една кутия кибрит в джоба си: драсни една клечка!“ Той запалва една клечка, хвърля я в тревата, тя се запалила и лъвът избягал. Майка му постоянно мислила, че той може да се намери в една опасност и се молила за него. Та, трябва да има някой, който да мисли за тебе. В Писанието казва: „Постоянно се молете в себе си.“

Та, постоянно дръжте връзка с Невидимия свят. Не с тревога, но дръжте съзнанието си във връзка с тая закономерност, която урежда работите. Законът е: Този, когото ти обичаш, той се грижи за тебе. И ти като ги обичаш, и ти се грижиш за тях. Ако ти мислиш за някого, и той мисли за тебе. Този е основният закон. И ако ти чувствуваш разположение към някого, и той ще почувствува разположение. Това е в Невидимия свят. В Невидимия свят, за да срещнеш някого, трябва да го обичаш. Щом го обичаш, той ще се яви. И ако го обичаш, ще го видиш. И ако те обича, ще те види. И ако тук, на Земята, се виждаме без да се обичаме, там е всичката мъчнотия.

Сега тия работи, за които ви говоря, са непроверени. Ти казваш: „Време се изисква. Сега пари трябват.“ Ако ви дам един милион в злато, може ли да го носите? Ако е в злато и сребро. Вие не можете да носите богатството. Богатството тежи върху ума на човека. И не може да го носите. И много хора, като заминават, изгубват смисъла на живота – богатството почва да тежи върху тях. Те изгубват равновесието си при богатството. Той почва да уповава на своето богатство и щом почва да уповава на своето богатство, това събужда лошо настроение у другите хора. Ти като станеш богат, хората не те обичат вече. Богатия хората почват да не го обичат.

На вас не ви трябва такова богатство. Трябва ви Божествената банка. Трябва да имаш една тояжка. Трябва ти пари, една звонкова монета ви трябва. Чукни с тояжката и ще дойде монетата в джоба ви. После ще си вървиш. И пак тропнеш с тояжката – и пак друга монета в джоба ви. Колцина вярвате в това? Ако направите този опит сега и всички тропнете с тояжката, на колцина от вас в джоба ви ще има после по една звонкова монета? Доста трудна задача е това. Трябва да заспите всички. И онези, които ще дойдат да ви помогнат, те ще ви приспят. И ще ви турят една златна монета в джоба ви и тогава ще ви събудят. И ще видите монетата.

Слънчевата светлина идва от разстояние 92 милиона мили. Тази светлина я изпраща някой до вас. Вие сте живи същества и някои същества от Слънцето ви обичат и ви изпращат тая светлина. Ти минаваш край някое цвете, седнеш, обръщаш внимание на него и казваш: „Колко хубаво е това цвете!“ Това цвете е за тебе. Минаваш покрай един извор и обръщаш внимание на тази вода, която извира. В дадения случай тя е за тебе. Пий от тая вода. Ще дойде друга вода, тя е за друг. За всеки, който дойде, все нова вода идва. Изворът е същият, но водата не е същата. И светлината, която изпраща Слънцето, е специфична за тебе. Бог ти изпраща специфична светлина, специфичен въздух, специфична вода. Някои казват: „Друг е дишал този въздух и аз дишам.“ Ти никога не можеш да дишаш същия въздух, който другите са дишали.

Та, най-първо, ще вярвате в тази любов, която съгражда живота. Аз ви говоря често за подмладяване. Аз наричам млад човек онзи, който не се съмнява. Човек, който се съмнява, е стар. Човек, който се е обезверил, е стар. Някои казват: „Нашето време мина. Ние остаряхме вече. На младото поколение е да работи.“ Не. Ти си стар, но не си работил за Господа. Какво си работил? Ти си тогаз остарял, без да си работил. Като отидете в онзи свят, за какво ще ви приемат? Като отидете при райската градина, ще ви кажат да изпеете по една песен. На вас ще кажат да изпеете следната песен:

Малко дете бях,

Едно на майка послушно,

На майка едно послушно.

Как ще изпеете тази песен при райските врата? На вас ви се вижда лесна работа това, нали? Изисква се едно обнадеждване. В новите хора се изисква една нова надежда, нова вяра и нова любов. Да виждаме, че във всички противоречия вътре е скрита любовта. И че тази любов не сме я разбрали. Мъчна работа е това. Да виждаш един човек, който ви прави пакост и да мислиш, че това е за добро! Ще ви дам един пример, който се е случил в турско време, мисля, че в Русе. Турците карат един български комита. Един българин искал да му даде писмо. Приближава се до комитата и му казва: „Ти си бил онзи комита, който не се подчинява!“ И почва да го удря и да го мушка, и като го мушка, туря в пояса му едно писмо. И стражарят казва: „Право, право, той заслужава още повече.“ Понякога заслужава да те бият и да ти турят писмото. Питам: Този българин, на когото турили писмото, недоволен ли беше? Той чете и много се радвал, че го мушкали в корема. Иначе не щеше да дойде писмото. По някой път при големите мушкания турят някое хубаво писмо.

Ние сме в една държава. Има един, който управлява на Земята – не поправя, но екзекутира. Трябва да го изненадаме. Но хитрина трябва.

И най-после, имайте едно друго схващане: Душата не е нещо, което може да се хване. Та казвам: Във всичките неща имайте сега новото схващане. Имайте една непоколебима вяра в Божествения Промисъл. Ще възпитаваш ума си. То е мъчна работа. Не е лесно нещо. То лесно се казва. Аз съм привеждал този пример. У англичаните има една дума: „опюлънс“ (opulence (англ.) – изобилие, богатство). В Америка се развива законът на опюлънс. Този закон гласи, че каквото мисли, става. Един влязъл в това общество и според тяхното вярвание, си определил една сума. Турил си той на ума да има 10 000 долари. И турил си в ума в еди-кой си месец парите да ги има, отдето и да дойде. Това направил в Ню Йорк. Но дошъл месецът и денят, и парите не дошли. Разсърдил се той, взел билет и отива на запад, в западните щати. Там идва една буря, той се търкулнал, блъска го една греда и той пада в безсъзнание. Кракът му се счупва и като идва на себе си, вижда до себе си един чек от 10 000 долара.

Та казвам: Като искаш насила нещо, ще дойде, но и кракът ще иде. Хубаво, сега да допуснем, че аз съм богат и каквото ви казвам, мога да го направя за вас. Но вие няма да имате тази вяра. Аз мога да направя за вас един опит. Мога да ви обещая и да кажа, че в понеделник ще имате по един чек от по 1000 лева. Мога да ви направя. Колко души сте? 200 души по 1000 лева правят 200 000 лева. Пари ли са това? Книжни пари! Но не знаеш откъде ще дойдат. Да дойде оттам, отдето трябва да дойде.

Най-първо, не вярвай в книжни пари, а в звонкови пари. Този закон ще го приложим не само за пари. Този закон ще го приложим за повдигане на нашия ум, на нашето сърце, на нашата воля и на нашето тяло. И най-после, ще дойде въпрос за богатство, за дрехи, за моди и пари. То да бъде последното. Но най-първо ще бъде за ума, да придобием по-голяма светлина, топлина и сила.

Хубаво, сега направете един опит. Слушайте, всички вие тук, концентрирайте си ума. Направете един опит. Аз ви позволявам. Вземете един билет от лотарията, но всички. Вземете един билет и ще видим какво ще спечелите. Направете го. Можете да го вземете сега, за тегленето в новата година. Който мисли, че е глупава работа, да не взема участие. Но онези, които искат да направят проверка, да вземат участие. Може да ви се падне нещо и може да не ви се падне. Дали е сполучлив опитът или не, все се получава нещо. Вземете един билет. Печалбата ще бъде обща. Кой от вас ще вземе билета? Всички ще вземете участие в билета. Всеки ще плати по малко. Всички ще дадете по 50 стотинки. 200 души по 50 стотинки правят 100 лева. Сега ще видим дали напразно ще отидат 50-тях стотинки. Ако сме изгубили 50 стотинки, нищо не е. Кого ще изберете да купи билет? Слушайте: билета следобед няма да го вземете. Ще го вземете към 10 часа преди обяд, до 12 часа. Кажете ми сега, ще спечелите ли или няма да спечелите? Концентрирайте се в себе си и вижте. Турете в себе си мисълта и вижте. И не туряйте отрицателна мисъл, че няма да спечелите. Гледайте да схванете дали ще спечелите или не.

Тепърва има да се работи! Всички трябва в духовния свят да вземете участие в работата. И казвам: Божествените работи стават с много малко труд. Аз съм правил опит. Някой казва: „Болен съм.“ Казвам му: „Не ми разправяй. Върви си, ще оздравееш.“ Онзи казва: „Чакай да ти разправя.“ – „Не, върви си, ще оздравееш.“ И онзи казва: „Оздравях!“ И пита: „Как оздравях?“ Та, му казвам: „Върви си, ще оздравееш“, нищо повече! А пък като дойде [друг] някой, постъпвам другояче. Казвам му: „6 месеца ще правиш това и това, ще правиш разтривки на слабините си сутринта, краката си ще измиваш, лук ще ядеш варен и след 6 месеца ще имаш една малка придобивка.“ Той пита: „Защо на мен не кажеш изведнъж да оздравея?“ „На тебе не казвам. Нямаш кредит. Ти трябва да си изработиш нещо.“ И в Невидимия свят не можеш да работиш винаги. Някои хора идват и като кажеш нещо, става. И някой път сам се учудваш как е станало. Силният човек вдига товара си лесно, а пък слабият търси да му помагат оттук-оттам.

Непременно трябва да засилвате вярата. Трябва да развивате тези центрове горе на главата си. Колкото тия центрове са по-силно развити, толкова Божествената сила действува по-мощно. Ако вие се съедините тук всички, може да вземете един милион от лотарията, но всички трябва да концентрирате ума си. Може да вземете и някоя по-голяма лотария за 5–10 милиона.

Може да се помага в много направления. Ако хората бяха употребили Божествените закони, едно общество може да се поправи. При възпитанието на децата ти трябва да имаш вяра, трябва да вярваш в хората и да ги обичаш, и да им желаеш доброто. Но те да не знаят това. Тайно на един човек можеш да му помогнеш по-добре, отколкото явно. И като помагаш на онзи, когото обичаш, той да не знае това. Когато садиш орехи, да не знаят децата къде си садил.

Та, новият начин е: Вършете всичко с любов и тая любов да бъде непоколебима. И вярата ви, и надеждата ви да бъдат мощни и силни. И тогава всичко става.

„Добрата молитва“

Та, сега, вземете един билет само за опит. Ако билетът ви не спечели, елате при мене и аз ще ви платя за билета. Не искам да губите. А пък ако спечелите, наполовина ще делим. Кажете кой номер да вземем? Мога да ви кажа кой номер, но вие си изберете един номер. Сега направете един опит да видим колко вяра имате. Пак ще спечелите нещо. Все таки, ако вие не спечелите, друг ще спечели.

6.32 ч сутринта

(На поляната направихме упражненията си.)

ХIХ година (1939–1940)

11-а школна лекция на Общия окултен клас,

държана от Учителя на 13 декември 1939 г.,

София – Изгрев.