47 ПИСМОТО

[GDD]

[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]]

 

ПИСМОТО

 

Един ден получавам писмо от сестра си, която живееше в Габрово. В него тя ми пишеше, че една от нашите близки е тежко болна. Нейните родители бяха заможни хора и не бяха пожалили средства, за да я заведат при най-големите специалисти. Но никой от тях, не само че не й помогнал, но и не могъл да определи естеството на болестта. Сестра ми ме молеше да отида при Учителя и да поискам помощ и съвет за този случай. Тръгнах за Изгрева с неохота, не обичах да занимавам Учителя с такива въпроси, тъй като мислех, че Неговата задача не е да оправя физическите недъзи на хората, а да им донесе светлина, да им покаже пътя и смисъла на човешкия живот. Мислех също за начина, по който щях да вляза във връзка с Него, дали да похлопам на вратата или да чакам, когато Той излезе. Всичко това ме вълнуваше из целия път. А когато стигнах, тъкмо завивам покрай стаята на бай Ради, вдигам глава и гледам Учителя на балкона пред стаичката си, стои изправен, отправил поглед към мен. Въздъхнах с облекчение, че това, което най-много ме измъчваше - начинът, по който да вляза във връзка с Него, изведнъж най-благоприятно се разреши. Ясно беше, че Той ме очакваше. Когато стигнах под балкона, още преди да отворя уста, за да Му разправя за целта на моето идване, Той ми каза: "Пишете на вашата сестра да поставят краката на болната до колене в топла вода и тя ще оздравее."

 

Писах и стана чудо! С това невинно на пръв поглед средство, нашата близка оздравя напълно. Едва ли има между нас, братя и сестри, които да не са опитали изключителните възможности, които Учителя имаше за възстановяване на разрушеното здраве на човека.