10. СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА И МУСАЛА

[Sheny Idaet]

10. СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА И МУСАЛА

 

Започнаха да отиват повече туристи от Чам Курия към Мусала и стана шумно на Мусала. Тогава един от братята Симеон Симеонов даде идеята да отидем към 7-те Рилски езера. Първата година тръгнахме от София и с влака пристигахме в Дупница. Оттам вземахме камион или кола до Сапарева баня и оттам поемахме пешком до хижа Скакавица и от нея до 2-рото езеро. За пръв път излязохме през 1929 г. Групата беше около 50-60 човека. Опънахме платна и палатки. При 2-рото езеро имаше толкова гъсти клекове, че не можеше да се мине. Между клековете имаше малки полянки и ние между тях опъвахме палатките си и прекарвахме там. Първата година прекарахме 20 дни. Сутрин излизахме да посрещаме слънцето откъм дясната страна на второто езеро на един не висок връх. Зад него е третото езеро. На този връх имаше скали, имаше хубави поляни, излизахме там и посрещахме слънцето. Там правехме своите молитви и своите гимнастики. Учителят държеше обикновено кратка беседа или водехме разговори с Него. Стенографите бяха до Него неотклонно.

 

На Мусала Учителят отиваше почти всяка година. Като се върнем от 7-те езера от летуване в края на месец август в Со"фия, то Учителят отново през месец септември излизаше на Мусала за няколко дни. Взимаше се малка група, защото за голямата група трябваше голяма организация и много багаж. А ние отивахме 5-6 братя с Него. Той предпочитание братя, за да бъде групата по-подвижна и да не се носи излишен товар. Братята носеха на гърбът си всичко, а сестрите не можеха да носят тежки раници. Излизахме горе, отсядахме на голямата хижа Мусала и както ни е обичая излизахме сутрин за изгрев слънце на Мусала. Имахме тук хубави дни. Тези дни за изпитания, лошите дни, с които трябваше да се кали волята ни и които бяха предназначени за обучение, отдавна бяха преминали с нашата младост. А сега, когато отивахме с Учителя, обикновено имахме хубаво време - слънце, тихо, топло и така прекарвахме на върха. Ако времето е благоприятно, имахме тихи, слънчеви дни." Пазачът на върха на наблюдателницата беше много разположен към Учителя. Той Го приемаше като свой близък. Поставяше наблюдателницата на наше разположеше и там закусвахме сутрин и след това слизахме на „Окото". Горе не преспивахме. Учителят предпочиташе да седне при езерото „Окото". Това бе любимото Му място. Като слезне Учителят при езерцето, като се спре, като погледне наоколо към Мусала и към самото „Око", тогава сложи палтенцето и седне на полянката. Ние се спираме и започваме да се приготовляваме за престой. Престоявахме 3-4 часа след обед и се връщахме в хижата.

 

Един интересен случай мога да разкажа. Това беше през 1942 г. До тогава всяка година излизахме с Учителя. Това си беше Негово правило. Тази година Учителят беше много изморен и много изтощен и се движеше много трудно. Дойдохме на хижата, наехме една стая, разположихме се в нея. Бяхме 5-6 братя, а долу в чакалнята имаше 2-3 туристи, които бяха пуснали едно радио, прикачено за акумулатор. Предаваха по радиото тържества в Германия по случай победите на Хитлер. Ама такива тържества, помпозни, с възклицания на хиляди хора, с „хайл". Съобщават кои влизат, кои стават, кои сядат - от величия, по-величия. Пропагандни тържества пред целия свят. Значи победа след победа. Умориха се немците от победите. Учителят седи горе, не слиза долу да слуша радио. А брат Боян Боев слуша радиото. Знаеше немски, беше следвал там. Идва при Учителя горе в стаята и Му докладва какви тържества се предават по радиото, какво говорят Хитлер и Гьобелс за немското могъщество и сила и за непобедимите им армии. Учителят седи намръщен, слуша какво говори брат Боян и като свърши да говори, Учителят вдигна глава и се изказа само с едно изречение: „Гордостта предшествува падението!" Брат Боян остана смаян. След толкова победи и след толкова тържества Учителят каза само това изречение. И от тогава на немците тръгна назад. Ние знаем и сме свидетели как завърши всичко това. Падение и разгром на Германия през 1945 г. Ето и закона: „Гордостта предшествува на погибелта (падението) и високоумството предшествува на падението" Притчи Соломонови (гл. 16, 18)

 

Имахме и опасни моменти. Един път един брат се подхлъзна по пряспата, която никога не се стопяваше и която се намираше над „Окото". Бяха изкопали стъпала в преспата. Но стъпката се позагубила, хлъзна се и полетя през преспата и щеше да връхлети направо в езерото. Но по чудо се спря точно на брега на езерото и стъпи на краката си. Така избегна една студена баня, а може би и нещо по-лошо. Ние го наблюдавахме изтръпнали, а Учителят следеше внимателно как се пързаляше стремглаво надолу и чак когато стъпи на краката си долу, каза само една дума: „Хубаво". Имахме и други случаи, но нещастни случки не сме имали. На планината човек трябва да бъде с будно съзнание. Колко много ни е говорил Учителят за будното съзнание и още толкова опитности сме имали, за да се убедим, какво означава будното съзнание на ученика.