29. ЗАСЛОНЪТ И КУХНЯТА

[Sheny Idaet]

29. ЗАСЛОНЪТ И КУХНЯТА

 

Палатките са опънати, лагерът е устроен и братския живот започва. Тук се събирахме по 200-300-500 човека още в първите години. За обед трябваше да се приготви храна, защото по наша стара традиция ние правехме общи братски обеди. А времето беше много променливо, започваше със слънце, после идваше вятър и дъжд. Затова решихме да построим един заслон. Камъни имаше изобилно, мястото се очерта и така беше иззидан със суха зидария дъгообразно извит, обърнат към северния вятър, а отворен към езерото. Братята иззидаха заслона и трябваше да се направи покрив. От първото езеро имаше изсъхнали цели дървета. Те бяха отсечени и с мъка бяха изнесени като по 5-6 човека носеха по една греда. Накрая покрива бе сглобен и трябваше да се покрие. А тук имаше вятър, който отвяваше всичко. Затова се реши да се покрие с големи и тънки плочи. Затова отидохме до 6-тото езеро, където се намират плочи от корунд. Тези плочи са от кристалните шисти, те се рушат сами, отлюпват се самички, тъй че всеки може да си вземе от тях. Имаше доста големи плочи. Тук идвахме няколко пъти цялото Братство с Учителя. Всеки вземе по една плоча каквато може да носи, а някои по-големи ги носеха и по двама човеци. Така ние с тези плочи покрихме нашия заслон и го оформихме. После вътре направихме огнище за казаните, за да могат да се слагат удобно, та да може водата да заври и яденето да се сготви. Получи се една доста солидна сграда, в която сестрите можеха да работят, да готвят каквото и да е времето навън. Дърва също се складираха тука и се пазеха на сухо. Така нашата кухня влезе в общия братски живот и ни вършеше много добра работа. При лошо време и в дъжд, които се измокреха тука можеха да се изсушат и стоплят. А понякога преспиваха между казаните.

 

Обикновено труда се разпределяше естествено без някакви нареждания и правила. Братята поемаха естествено онази работа, която им беше присъща. Те ще донесат дърва, ще ги насекат, ще отидат за вода, ще наглеждат казаните, а сестрите готвеха. Тъй непринудено се разпределяше труда и така простичко, че никому нищо не тежеше, а напротив винаги имаше доброволци и общия братски живот вървеше много добре. А помощници колкото искаш.

 

Когато яденето е сготвено свири тръбата. Тази задача беше възложена на брат Цеко, който беше гърлев, широкоплещест. Имаше въздух и като надуе тръбата тя се чуе до най-далечните върхове. Тогава всеки, който искаше да дойде на общия обяд трябваше да побърза, за да яде от топлото ядене. Трябва да кажа, че общия обяд бе много важен и хубав момент от братския живот. Всеки с удоволствие сядаше между приятелите и близките си и това наистина беше общ братски обед. Казаните са изнесени вън, дежурните разливат храната в съдовете, които всеки сам си поднася, храната е разлята, съдините са на импровизираната каменна маса и накрая се дава знак, започва се обща кратка молитва. Пожелават добър обяд. Като се нахраним, водеха се разговори, след което винаги започваха обедни братски концерти. Музикантите подготвят предварително програма, седнат в средата, а ние сме наредени в кръг и слушаме. Програмата бе различна и те предварително я подготвят.