Jump to content
Sheny Idaet

33. СПИРАЛАТА

Recommended Posts

33. СПИРАЛАТА

 

Понякога играехме Паневритмия на полянката при второто езеро и то когато времето бе лошо. Но тук имаше много камъни останали от някогашните ледникови морени. Като играехме по двойки или трябваше да ги заобикаляме и кръга се нарушаваше или пък да ги прескачаме и се нарушаваше ритъма, с който играехме. Възникна идеята да разчистим поляната. Събрахме тези камъни, а всеки от тях беше голям 50 на 40 см. Събрахме всички камъни на средата на поляната. Чудехме се какво да ги правим. Тогава се предложи да направим от тях пейки за сядане. Споделиха с Учителя и Той предложи да се направят каменни пейки във вид на спирала, кръгла спирала. На тези каменни пейки по-късно трябваше приятелите да сядат и да им служат за скамейки при обед. Започнахме 5-6 човека да зидаме със суха зидария. Първо очертахме спиралата и тя започна да се движи от вън на вътре до своя център. Зидахме камъните един до друг, големи 50 на 40 см някои по-големи, някои по-малки, а до нас непрекъснато беше Учителят, наблюдаваше и даваше съвети, като 5-6 души братя работехме усилено. Единствено от начало до край с нас беше сестра Янакиева, която най-усърдно вземаше участие, слагаше дребни камъни във фугите. Така тази каменна пейка във вид на спирала бе готова. Значи камъните, които бяха натрупани в средата по съвета на Учителя бяха направени на каменни пейки в средата за сядане във вид на спирала. Беше 1938 г., година на спиралата и най-добрата година за България.

 

Бяха валели дъждове и от склона на върха се откачи един голям камък, търкулна се и застана там на пътеката, където трябваше да върви кръга на Паневритмията. Беше паднал, застанал и сега ни пречеше. А камъкът голям и тежи около три тона. Кой ще го мръдне? Освен това почвата отдолу под него е мокра. Приятелите се мъчиха да побутнат камъка, но не могат. Колкото повече го бутат той повече затъва надолу. Аз се чудех какво да правя. Накрая се ядосах и ударих няколко пъти с лоста, за да проверя дали може да се разцепи на две половини. Защото някой предложи да го разцепим на две половини и най-после да го измъкнем. Учителят, който наблюдаваше се обърна рязко и се отдалечи. Той не беше доволен да се чупи камъка и да се разцепва на две. Аз разбрах грешката си, отидох при Него и Му се извиних. Той прие извинението. Отидох при останалите и наблюдаваме камъка. Но с гледане камък не се мести. Тогава Учителят дойде при мен и попита: „Може ли по друг начин да се измести камъка? Помислих и отговорих: „Може, но трябва да разрешите да използваме пейките като лостове." Пейките бяха от цели борове, от цели дървета. От двата края бяхме заковали по две кръстета, подпорки и те придържаха дървото на половин метър от земята и служеха за пейки. Учителят каза: „Може". Тогава ние разковахме трите пейки, освободихме трите дървета и направихме лостове от тях. Започнахме с тях да подхващаме отдолу камъка и отдолу да подлагаме камъни, по-широки, по-големи. Така с лостовете работехме докато го изправим и претъркулим на другата страна. Така го обърнахме 5-6 пъти и го доведохме до спиралата. Учителят ни показа къде да го сложим. После посочи как да го обърнем, накъде да сочи камъка и ние изпълнихме точно нарежданията Му. Значи камъкът трябваше да бъде ориентиран в дадена посока, но ние не знаехме каква е идеята на Учителя. А Учителя държи точно до милиметър как да го подхванем и как да го подпрем. Камъкът завърши каменната спирала на пейките. Тогава Той нареди на Георги Тома-левски: „Издялай една стрелка, която да сочи север-юг на камъка." Извадиха компас и се оказа, че камъкът е ориентиран север-юг и сочи Харамията. С длето и с чука Георги изсече посоката север-юг и отбеляза с „Могй" „норд" -север и „Зид" - „сюд" - юг. Отстрани на камъка друг брат с длето изсече датата и часа, когато е поставен на това място. Така завърши спиралата. А на върха Учителят нареди да се постави друг камък, който имаше конична форма. Така се оформи спиралата. В един от разговорите, когато се изсичаше стрелката и посоката, Учителят сподели, че този камък символизира бъдещето на България. Как така бъдещето? Спиралата означава еволюцията на човека, на народа в който сме се родили и в държавата, в която живеем. Така че еволюцията на този народ върви чрез Словото на Учителя. Словото е дадено и тази държава трябва да съществува, за да може този народ да реализира Словото на Учителя в държавата наречена България. А този камък го сложихме на върха на спиралата. А върху него сложихме друг камък с конична форма, който означава стремеж към Бога. Около тази спирала се играеше Паневритмия дълги години.

 

Този камък остана там дълго време. Започнаха да строят през 1955 г. хижата на второто езеро. Когато почнаха да я строят майсторите не можеха да го оставят този камък там, защото той се намираше пред вратата на хижата. Пречеше им и искаха да го разбият с барут. Как се случи, че точно тогава аз бях там. Как ще допусна да се разбие камъка? И да се разбие камъка и да се разруши България? Казах: „Не. Аз ще изместя камъка." Отидох горе при върха, където бяха нашите приятели, оформихме група от 4-5 човека, взехме лостове от хижата и го поместихме към хълма, нататък където беше кухнята. Там в храстите и клековете между другите камъни, бутнахме и скрихме камъка. Вече не пречеше на никого и входът на хижата беше освободен. Вече не пречеше на никого - нито днес, нито утре.

 

Учителят беше вложил някаква идея в камъка. Понякога Учителят предаваше на външните явления някакъв вътрешен смисъл. Той го свързва с някакъв символ. Той каза тогава: „Докато съществува този камък ще съществува и България." Затова ние го скрихме. Ако бяха го взривили с барут с България бе свършено. Как така? Ето как. През 1963 г. ръководството на Комунистическата партия, която управляваше страната начело с Тодор Живков бе взело тайно решение и без да се допита до народа бе предложило на СССР -Съветска Русия, България да се присъедини към Съветския съюз като 17-та република. По този начин България щеше да се заличи като самостоятелна държава и щеше да влезне в състава на СССР. Но това не стана понеже руснаците поради стратегически съображения отказаха на българските комунисти това предложение. Те го отказаха, защото ние бяхме укрили камъка. Ако беше разрушен камъка, тогава щяха да имат други стратегически съображения и България щеше да престане да съществува като държава. Сега бихте ли ми казали чия е заслугата България да съществува като държава? Помислете и си отговорете сами!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×