Jump to content

5 За коварството и изкусните хитрини на адските духове


Recommended Posts

За коварството и изкусните хитрини

на адските духове

 

 

576.

Всеки, който мисли дълбоко и знае нещо за деянията на своя ум, може да види и да разбере колко голямо е превъзходството на духа над човека: само за една минута човекът може да съобрази, да разгледа и да разреши вътре в ума си повече проблеми, отколкото би могъл да изрази за половин час чрез речта или писмото. От тук се вижда колко [много] превъзхожда себе си човекът, когато пребивава в своя дух, и съответно колко [много] превъзхожда себе си, когато става дух; защото духът е онзи, който мисли, докато чрез тялото духът изразява мислите си в говор и в писмо. Ето защо човекът, който след смъртта става ангел, добива разумност и мъдрост, неописуемо големи спрямо неговите разумност и мъдрост, когато е живял на света; когато е живял на света, неговият дух е бил свързан с тялото и е бил в природния свят; тогава неговата духовна мисъл се е изливала в природни идеи, които са общи, груби, неясни, съответно и неспособни да възприемат безбройните съдържания на духовното мислене: дори ако приемат някаква духовна мисъл, я обгръщат с плътната пелена на светските грижи. Съвсем различно е, когато духът се отдели от тялото и достигне духовното си състояние, а това става, когато премине от природния свят в духовния, който му е истински присъщ; че тогава неговото състояние, що се отнася до мисли и чувства, неизмеримо превъзхожда предишното му състояние, става ясно от казаното досега; ето защо, ангелите мислят неописуемото и неизразимото - тоест онова, което не може да влезе в природните мисли на човека, въпреки че всеки ангел е роден като човек, живял е като човек и тогава не му се е струвало да е по-мъдър от другите човеци.

 

 

577.

Адските духове имат коварство и лукавство в същата степен, в каквато степен ангелите имат мъдрост и разумност; степента е една и съща, понеже човешкият дух, когато се отдели от тялото, пребивава в своето добро или в своето зло - ангелският дух остава в своето добро, а дяволският дух остава в своето зло; това е така, защото всеки дух е своето добро или своето зло, тоест своята любов, както често беше казано и показано. Поради това, както ангелският дух мисли, желае, говори и действа от своето добро, адският дух върши това от своето зло: да мислиш, да желаеш, да говориш, да действаш от самото зло означава да го правиш от целостта на онова, което представлява злото; иначе са стояли нещата, когато [той] е живял в тялото, понеже тогава злото на духа е било във вериги, които всеки човек си поставя по силата на закона, на облагите, на честта, както и поради страха да не ги загуби. Ето защо злото, присъщо на неговия дух, не е могло да се прояви или да се покаже такова, каквото е всъщност, а е лежало прикрито и забулено от външната благост, искреност, почтеност, любов към истината и доброто, които човекът на думи е представял и е разигравал заради света, като под тези престорени качества злото се е стаявало и скривало в тъмата - дори сам човекът почти не е знаел, че неговият дух съдържа толкова много коварство и лукавство, че вътре в себе си [вече] е такъв дявол, какъвто става след смъртта, когато духът му идва при себе си или при своето естество. Тогава човекът показва такова коварство, че надминава всички очаквания, а неговото зло се проявява по хиляди начини и в различни форми, като някои от тях са толкова ужасни, щото думите на които и да е език не могат да ги изразят. Чрез много опити можах да узная и да разбера какви са неговите прояви, понеже ми се даде от Господ да пребивавам духом в духовния свят и същевременно тялом в природния свят. Ето, мога да свидетелствам за коварството на злите духове, което е толкова огромно, че надали и една хилядна от него може да бъде описана; освен това, мога да твърдя, че ако Господ не закриляше човека, никой не би могъл да избегне Ада, защото при всеки човек има толкова духове от Ада, колкото ангели от Небето (виж по-горе гл.292, 293); но Господ не може да закриля човека, ако човекът не признава Божественото и не живее живот във вяра и обич към ближния: иначе той се отвръща от Господ, обръща се към адските духове и така попива духом същото коварство; все пак, Господ постоянно отдалечава човека от злото, което [зло] той прилага в живота и като че ли привлича .към себе си поради общуването с тези духове: [Господ го отдалечава от злото] ако не чрез вътрешните окови на съвестта тях човекът, който отрича Божественото, не приема, то чрез външните прегради, които, както бе казано по-горе, са страхът от закона с неговите наказания, както и притесненията за облагите, за лишаването от почит и слава. Въпреки че може да се откъсне от злините чрез насладите на своята любов и чрез страха да не ги загуби или да не му бъдат отнети, такъв човек не може да бъде отведен към духовните блага, защото колкото повече стига до тях, толкова повече се развиват при него коварство и лукавство, той се преструва и разиграва ролята на доброто, искреното и почтеното, с цел, веднъж убедил другите, да ги измами; тази хитрост се прибавя към злото на неговия дух, формира го и прави така, щото той да бъде онова зло, каквото е по своето естество.

 

 

578.

Най-лоши от всички са онези, които са живели в злото от любов към себе си, като същевременно вътре в себе си са действали чрез измамата, понеже тя е просмукала техните мисли и намерения, отровила ги е и така е унищожила целия им духовен живот; повечето от тях живеят в задния ад и се наричат гении; там тяхната наслада е да се правят на невидими, да летят, подобно на призраци, около другите и тайно да вършат зло, което се разпръсква в кръг като змийска отрова; те биват измъчвани по-тежко от другите. Онези пък, които не са били измамници и са се наситили на злостни хитрини, но все пак са живели в злото от любов към себе си, също са в задния ад, но не толкова надълбоко. Онези, които са живели в злото от любов към света, са в предния ад и се наричат духове; те не са пълни с такива злини, тоест, не носят такава омраза и отмъстителност както онези, които са живели в злото от любов към себе си, нито имат такива коварство и лукавство; ето защо и техният ад не е така зловещ.

 

 

579.

Даде ми се от опит да узная какво е коварството на онези, които наричат гении; гениите не влияят на мислите, а на чувствата; те ги разбират и ги надушват както кучета надушват следите в гората; доловят ли добри чувства, веднага ги превръщат в зли, като ги насочват и повеждат по чуден начин чрез насладите на другия, толкова потайно и с такава хитрост, че другият нищо да не забележи, и хитроумно се грижат никак да не смущават мислите, за да не бъдат забелязани; при човека те се намират зад тила. На света те са били онези, които с измама са завладявали умовете на другите, ръководели са ги и са ги убеждавали чрез насладите на техните чувства и страсти. Все пак Господ ги пропъжда от всеки човек, за когото има надежда да се преобразува, понеже те не само могат да унищожат съвестта, но и могат да събудят в човека наследствени злини, които иначе биха лежали скрити. За да не могат те да въвличат човека в такова зло, Господ е предвидил този ад да бъде напълно затворен, а когато някой човек, който е такъв гений, премине в другия живот след смъртта, той веднага, без да пребивава в света на духовете, се хвърля в този Ад; впрочем, разглеждани според коварството и лукавството, гениите изглеждат като змии.

 

 

580.

Какво е коварството на адските духове, може да се установи от техните хитрини, които са тъй много, че изброяването им би изпълнило цяла книга, а за тяхното описание биха били потребни още множество книги. Тези хитрини са почти неизвестни на земята. Едни засягат злоупотребата със съответствията; други се отнасят до злоупотреба с целите на Божия порядък, трети имат предвид споделянето и повлияването на мисли и чувства чрез обръщания, чрез вглеждания и чрез други духове, извън някого или вътре в него; четвърти засягат действието чрез фантазии, пети се отнасят до отделянето от себе си, както и до присъствието на места, където ги няма, шести важат за преструвките, убеждаванията и измамите. Духът на злия човек усвоява тези хитрости, когато се отдели от тялото и е при себе си, понеже те произтичат от естеството на неговото зло, в което той тогава пребивава. Онези, които са в Ада, се измъчват взаимно чрез тези хитрини. Тъй като обаче всички тези хитрости са неизвестни на света, ако не броим онези, които се вършат чрез преструвки, съблазни и измами, не бих искал да ги описвам тук подробно, колкото защото са непонятни, толкова и защото са нечестиви.

 

 

581.

Мъченията в Ада са позволени от Господ, защото злите не могат да се удържат и усмирят по никакъв друг начин; страх от наказанието е единственото средство за тяхното укротяване, а освен това няма друго средство за успокояване и потушаване на адските вълнения. Без страха от наказанието и без мъчението злото щеше да изпадне в ярост и щеше да разруши всичко, както при някое земно царство, където няма нито закон, нито наказания.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...