6 За вида, местоположението и множествеността на адовете

[GDD]

За вида, местоположението и

множествеността на адовете

 

 

582.

В духовния свят — света на духовете и ангелите, нещата изглеждат същите, както в природния свят или в света на хората и са толкова сходни, че във външния им вид няма никаква разлика. Там има равнини и планини, хълмове и скали, а между тях долини, води и много друго, което го има на земята; но всичко това е от духовен произход; затова всичко от духовния свят се явява пред очите на ангели и духове, но не пред очите на човека, понеже хората са от природния свят; духовните създания виждат онова, което има духовен произход, а природните виждат онова, което има природен произход. Поради това човекът никога не може да види е очите си онова, което е в духовния свят, освен ако не му се даде да бъде в духа и когато стане дух след смъртта. По същия начин ангелите и духовете нищичко не могат да видят в природния свят, ако не са сред хората, на които е дадено да общуват с тях; очите на човека са пригодени да приемат светлината на природния свят, но очите на ангелите и духовете са пригодени да приемат светлината на духовния свят, макар че на външен вид очите на едните и на другите са съвсем същите. Природният човек не може да разбере, че духовният свят е такъв, а още по-малко може да го разбере чувственият човек, тоест онзи, който не вярва в нищо освен в онова, което вижда със своите телесни очи, и в онова, което докосва със своите ръце; [чувственият човек] вярва само в онова, което е видял и усетил; той мисли според видяното и усетеното и следователно неговото мислене е материално, не духовно. Тъй като между духовния и природния свят има такава прилика, след смъртта човекът не осъзнава, че не е на света, където е роден и от където е дошъл; по тази причина смъртта нерядко се нарича пренасяне от един свят в друг, подобен нему. Че има такова сходство на световете, може да се види по-горе (гл.170-176), където става дума за представяното и явяваното на Небето.

 

 

583.

На най-високите места в духовния свят са небесата, по-долу е светът на духовете, а под тях (под небесата и света на духовете - бел. ред.) се намира Адът. Небесата не се явяват пред духовете от света на духовете, освен когато се отвори тяхното вътрешно зрение; понякога обаче се появяват като лека мъгла или снежнобели облаци; причината е, че небесните ангели са в най-вътрешното състояние относно своята разумност и мъдрост и следователно извън зрението на онези от света на духовете. Онези духове, които живеят в равнините и низините, обаче, се виждат взаимно, но щом се разделят, което става тогава, когато се въведат в своето вътрешно начало, злите духове не виждат добрите; добрите духове могат да виждат злите, но се отвръщат от тях, а дух, който се отвръща, става невидим. Адовете не се виждат, защото са заключени; виждат се само входовете, наречени порти, когато се отварят, за да допуснат духове, подобни на другите. Всички порти, които водят към Ада, се отварят от страната на света на духовете и нито една не се отваря от страната на Небето.

 

 

584.

Адове има навсякъде: под планините, под хълмовете и скалите, под равнините, под долините; отворите или портите на Ада, които са под планините, скалите и хълмовете, изглеждат на пръв поглед като пещери или скални процепи; някои са широки и просторни, други са тесни и сякаш непроходими, но почти всички са назъбени; когато се взреш, скалните процепи изглеждат тъмни и мрачни, но адските духове, които се намират в тях, обитават в светлина като от запалени въглища; очите на злите духове са пригодени да възприемат тази светлина, защото докато са живели на света, са били в мрак относно Божиите истини, отричали са ги, и са били, тъй да се каже, осветявани от лъжите, понеже са ги утвърждавали; ето защо зрението им е такова, че дори небесната светлина за тях е мрак и когато излизат от своите убежища, нищо не виждат. От което става ясно, че човекът навлиза в небесната светлина, доколкото признава Божественото, и доколкото утвърждава в себе си свързаното с Небето и Църквата, а попада в мрака на Ада, доколкото отрича Божественото и се убеждава против онова, което е свързано с Небето и Църквата.

 

 

585.

Отворите или портите към Ада, които са под равнините и долините, изглеждат различни на външен вид: някои са същите като онези, които се намират под планини, хълмове и скали; други са сякаш пещери и кухини; трети са като огромни пропасти; някои са досущ като кални тресавища, а други са като застояли блата; всички са покрити отгоре и се откриват само, когато зли духове от света на духовете се хвърлят в тях. Когато адските врати се отварят, от тях изригва един вид огън с дим, какъвто се появява във въздух при пожар, или само пламък без дим, или сажди като от гореща пещ или гъста мъгла и тъмни облаци. Чух, че адските духове не ги виждат и не ги усещат, понеже, бидейки в тях, се чувстват като в своята атмосфера и значи изпитват насладата на своя живот; това е така, понеже съответстват на злините и лъжите, в които те живеят: огънят съответства на омразата и отмъстителността, пушекът и саждите съответстват на лъжите, които произлизат от омразата и отмъстителността; пламъкът съответства на злото от любов към себе си, докато гъстите мъгли и тъмните облаци съответстват на родените от тази любов лъжи.

 

 

586.

Бе ми дадено да надникна в адовете и да видя какви са отвътре, понеже, когато бъде угодно на Господ, ангел и дух, които са горе, могат да проникнат с поглед чак до дълбините на Ада и да ги огледат: за тях нищо не остава скрито; на мен също ми бе дадено да погледна вътре. Някои от адовете външно изглеждат като пещери и кухини в скалите, които първо водят навътре, а после се спускат под наклон или отвесно към дълбините. Други бяха като бърлоги, каквито са скривалищата на дивите зверове. Трети изглеждаха като дълбоки коридори и подземия, напомнящи галериите в рудниците, с отвори надолу. По-голямата част от адовете са разделени на три: горните етажи изглеждат тъмни, понеже там обитават онези, които са в лъжите от злото; долните са огнени, тъй като там живеят онези, които са в самото зло; тъмнината съответства на лъжата от злото, а пък огънят съответства на самото зло; всъщност, в най-дълбоките адове пребивават онези духове, които са действали, вътрешно подбудени от злото, а в не толкова дълбоките адове са онези, които са действали външно, тоест от лъжите на злото. В някои адове се виждат сякаш развалини от домове, както и опожарени градове, в които адските духове обитават и се крият. В недотам зловещите адове се явяват грубо градени къщи, понякога обединени в нещо като град с улици и площади: в къщите живеят адски духове и там непрестанно има разправии, спорове, вражди, изтезания; по улиците и площадите се извършват нападения и грабежи. В някои от адовете има гнусни бордеи, тъжни за гледане, изпълнени с всякакви мръсотии и изпражнения. Има и мрачни гори, из които адските духове бродят, подобно на зверове, както и подземни убежища, където бягат преследваните от другите. Също така има пустини. Където няма нищо друго, освен безплодие и пясък, а тук-там назъбени канари, осеяни с пещери и някоя-друга колиба. Именно в такива пустинни места биват прогонвани от Ада онези, които са понесли най-крайни мъчения, но най-вече онези, които на света са надминавали останалите в изкуствата на машинациите и коварствата; такава е тяхната участ накрая.

 

 

587.

Що се отнася до местоположението на адовете, това не може да знае никой, дори и небесните ангели, а единствено Господ; но тяхното място е общо взето известно от посоките, в които се намират: също като Небето, адовете се различават по посоките, като посоките в духовния свят се определят от любовите. Понеже всички страни на Небето начеват от Господ като Слънце, тоест от изток, а адовете са противоположни на небесата, следователно техните посоки започват обратно на небесните и значи от запад (виж за това главата относно четирите небесни посоки, (гл.141-153). Ето защо адовете в западна посока са най-лошите и най-ужасни от всички и стават толкова по-зловещи и по-плашещи, колкото повече се отдалечават на запад. Там пребивават онези, които на света са живеели в любов към себе си, а от тук, в презрение към другите, изпитвали са неприязън към онези, които не са ги одобрявали, а също са хранели омраза и отмъстителност спрямо онези, които не са ги уважавали, не са ги почитали, не са им се покланяли; най-далеч на запад обитават онези, които са принадлежали към така наречената католическа религия, искали са да им се кланят като на богове и затова са горели от ненавист и отмъстителност спрямо всички, които не са признавали тяхната власт над душата на човека и над Небето. Те остават със същата нагласа, това ще рече, запазват същата омраза и отмъстителност към онези, които им се противопоставят, както е било на света; висшата им наслада са жестокостите; обаче в другия живот това се обръща срещу тях самите; така е, понеже в техните адове, с които е изпълнена западната страна, един беснее срещу друг, който [му] отнема неговата божествена власт; повече за това е казано в съчинението „За страшния съд и за разрушения Вавилон“. Не може да се знае по какъв начин всъщност се разполагат адовете в тази посока, освен, че най-жестоките адове от този вид са по краищата към север, а по-малко жестоките са към юг; следователно жестокостта на адовете отслабва от север на юг, а също, постепенно, на изток; на изток впрочем обитават онези, които са били високомерни и не са вярвали в Божественото, но все пак не са пребивавали в такива омраза и отмъстителност, нито в такова коварство, както онези, които обитават дълбините на западната страна. Днес на изток няма [вече] никакви адове; каквито е имало, били са пренесени в предната част на западната страна. Адовете в северна и южна посока обаче са многобройни; там обитават онези, които са живели в любов към света и са се отдавали на разни видове зло, например неприязън, враждебност, грабежи, кражби, коварство, скъперничество, безсърдечност. Най-лошите адове от този вид са на север, недотам зловещите са на юг; тяхната жестокост нараства, колкото повече се доближават до западната страна и колкото повече се отдалечават от южната страна, както и намалява в източна посока и дори в южна посока. След адовете, които са в западна посока, има тъмни гори, в които злонамерените духове се скитат като зверове; такива гори има и след адовете, които са в северна посока. След адовете в южна посока пък са пустините, за които стана дума преди малко. Толкова за местоположението на адовете.

 

 

588.

Що се отнася до множествеността на адовете, то адовете са толкова на брой, колкото ангелските общества на Небето, понеже на всяко небесно общество съответства по противоположност [някое] адско общество. За това, че небесните общества са безброй, като всички те се различават според благата на любовта, обичта [към ближния] и вярата, може да се види в главата за обществата, от които се състои Небето (гл.41-50), и в главата за необятността на небесата (гл.415-420); същото важи за адските общества, разделени според злините, противоположни на благата. Всяко зло е безкрайно разнообразно, също като всяко добро; това обаче не го разбират онези, които имат само проста идея за всяко зло - за презрение, за неприязън, за омраза, за отмъстителност, за коварство, както и за други подобни; но нека се знае, че всяко такова зло съдържа толкова видови отлики, и отново толкова подвидови различия, че цяла дебела книга не ще стигне да се изброят. Адовете са тъй отчетливо подредени според различията на всекиму присъщото зло, че няма нищо по-подредено и по-отчетливо. От тук може да се установи, че те са безброй: някое [общество] близо до друго, а някое [общество] далеч от друго - според различията на злото в общото, особеното и единичното. Има също и адове под адовете; някои от тях общуват чрез преходи, а повечето общуват чрез изпарения и това става точно според близостите на един род и един вид зло с друг [род и друг вид зло]. Бе ми дадено да узная колко много са адовете от това, че адове има под всяка планина, под всеки хълм и скала, под всяка долина и равнина и че се простират под тях в ширина, в дължина, в дълбочина. Или с една дума, цялото Небе, а също и целият свят на духовете са сякаш проядени отдолу, като под тях е непрекъснатостта на Ада. Толкова за множествеността на адовете.