Jump to content

27. ПОСУДАТА


Recommended Posts

27. ПОСУДАТА

Една сутрин станах както обикновено, приготвих се, взех някои неща, които предният ден бях приготвила на Учителя и реших да го посетя. Обикновено приготовлявах някой сладкиш, който знаех, че Той обича, но го приготвях така, като че ли свещенодействах с такова внимание и с голяма предпазливост, за да излезне хем хубаво приготвен, хем вкусен и приличен на глед. Освен това носех сготвено нещо от моята кухня. Някаква гозба, която специално беше приготвена, за да се хареса на Учителя и да може да хапне от нея. Поставях я в специална за случая съдина и полека-полека я занасях. Останалото ядене се разпределяше за дома ми. Учителят се хранеше малко, взимаше от онази храна, която предварително познаваше и както от онзи, който я приготвяше и беше познат на Учителя като добър готвач. Веднъж моето психическо състояние беше много напрегнато и с приготвянето на храната съм сложила в него цялата си психическа напрегнатост и когато я поднесох Той се усмихна и каза: „Яденето днес е прегоряло". „Ама как, Учителю, не е прегоряло?" „Прегоряло е, Марийке, прегоряло е, това ще си го ядеш ти." Това ми го каза само веднъж и затова се стараех да му занасям приготвено само тогава, когато съм в разположение и в най-добро психическо състояние. А тук бе Школа и ние бяхме непрекъснато в изпити и в такова положение, че едвам се измъкваме от едно противоречие и навлизаме в друго. И психическите ни състояния ни следваха едно след друго, така както на един синджир са закачени неговите ченгели във верига. В този ден аз толкова внимателно бях приготвила гозбата и Учителят когато ми каза, че е прегоряла, тогава разбрах, че онова, което е прегоряло беше у мен. Аз бях загоряла отвътре и не бях трансформирала своите състояния и не бях си разрешила правилно една задача, която имаше да разрешавам. Научих си урока й когато бях в такова състояние аз не му поднасях нищо. Аз също минавах през различни етапи и аз не бях идеална както другите. Така се точеха дните един след друг, завързани като синджир.

 

Тази сутрин се запътих с приготвени неща за Учителя, които носех в ръцете си и както с онези, които носех в главата си като въпроси. Заварих го току-що привършваше закуската си. Аз стоях права до врата и чаках. Като изпи чая той ми подаде чашката си и каза: „На иди измий чашата ми да не я мие Станка". Взех чашата, отидох и я измих безброй пъти. Тогава разбрах, че Той се гнусеше от нея и услугите й му бяха неприятни и трябваше да ги търпи, така както търпеше толкова много други неща от нас. А какви неща?

 

Безброй много неща, които в нашето незнание и невежество поднасяхме на Учителя като постъпки, като деяния, а да не говорим за нашият мисловен и чувствен свят, където беше тъма от една страна, а от друга страна вреха и кипеха страсти. Той търпеше много неща. Беше жив мъченик с нас. И най-невероятното бе, че хората съдеха за Учителя и за неговото Учение по нашите постъпки и чрез нашето несъвършенство ние му пречехме. Хората съдеха за Учителя по нашите постъпки и неговите последователи чрез своето незнание принасяха повече вреда, отколкото полза на Учението." Понякога Учителят казваше следното: „За да изпълнявате Божието Слово ще имате образец само мене. Ще гледате какво правя, как постъпвам и ще правите същото. Тогава света у вас ще се промени. Ще се промени и света около вас. Тогава ще настъпи Царството Божие за вас. Друг път няма. Този път съм го опитал. Той е единственият път за цялата Вселена".

 

Ето Учителят ми поднесе една обикновена чаша, която трябваше да измия и по този начин ми показа как трябва да се разреши този въпрос. Същият ден аз отидох при възрастните приятели и разказах за случката с чашата. Това ги накара да се огледат и да преосмислят цялото си поведение. И така те решиха, че този въпрос трябва да го разрешат по най-безболезнен начин.

 

Учителят ми каза следното: „Хората като не разбират Волята Божия едни други се измъчват. Трябва възпитание на сърцето и у мъже, и у жени. Всички вие за любов говорите и от любов умирате. Трябва абсолютна чистота. Човек да бъде чист. Чист значи неговата душа да има бързи трептения. Чистите хора усилват светлината. Богатството какво подразбира? Когато двама богати се съберат усилва се богатството им. А когато единият от тях е беден, то като се съберат богатството им се намалява. Казано е „Чистите по сърце ще видят Бога". Човек, за да се задоволи трябва да види лицето на Бога.

 

Ти ще учиш, ще учиш, то е първото нещо, което е потребно за Ученика. Любовта - то най-после. Тя любовта идва сама. Когато хората говорят за любов подразбират жертва. Държавата изисква от своите поданици саможертвание, т.е. да слугуват. Напред, напред трябва* да върви човек, защото времето, което му е определено за учение е много малко. Трябва на хората да им представиш силни контрасти, образи, за да видят противоречието, в което се намират." „Учителю, защо Господ когато прости пак иска поправяне на погрешката?" „Ако не е отмахнат навика има възможност да го повториме и извикаме нови реакции. Човек като има свобода и не е просветен той може да попадне в грешка, да употреби свободата за това, което не е за негово добро.

 

В Божествения свят се срещаш с умовете на хората. В ангелския свят се срещаш с техните сърца. А тука на земята - с тяхните тела. Сърцето и умът - те са същества и с тялото се съединяват в едно. Но понеже тези същества са по-тънки, с по-фини тела, то човеците не ги виждат." „Учителю, какво значи, че сърцето не трябва да се интересува от неща отвън, а само от вътрешни работи?" „Кое трябва да те интересува като седнеш да ядеш - дали другите хора са се нахранили или ти, която трябва да се нахраниш? Човек трябва да се интересува от вътрешния си живот, понеже е негов. Ще питаш себе си защо си направила нещо. Защо дойдох до трапезата. Другите ли ще питаш или себе си?

 

Любовта се подига след като я разбереш. Кога се подига в теб желание да ядеш? Когато хлябът ти замирише." „Учителю, какво значи това, че едно същество се намира едновременно и в теб, и отвън?" „Корените на едно растение се намират в земята, а клоните му са във въздуха. Влизането на един Божествен Дух в тялото на човека е едно ограничение за Духа. Той само временно се ограничава, за кратко време. Когато едно същество те обича то те прониква, ти чувствуваш неговата топлина. Мир, мир ти трябва." „Учителю, в мен става понякога голяма борба". „Когато става борба, то е хубаво - показва, че има живот. Когато има живот всичко расте, всякакви растения растат, а когато няма живот нищо не расте."

 

Така завърши този ден, когато пазачът на прага пред вратата на Учителя бе отишъл да върши своята работа навън, защото ученикът трябваше да отиде при Учителя и да получи своят урок за чистотата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...