35. ИЗКЪРТЕНОТО КЮШЕ

[RPX]

35. ИЗКЪРТЕНОТО КЮШЕ

Учителят в Школата беше дал много методи, за които казваше, че са много прости, но че имат голямо въздействие, когато ученикът ги прилага съзнателно и с пълна вяра в тях. Те бяха толкова обикновени, че ние се усмихвахме в началото, но после след дълги прекарани години с него, когато наблюдавахме тяхното въздействие, изпитвайки ги лично на гърба си, тогава започнахме да си променяме мнението за тях. То се променяше не само от познанията, които добивахме, не само от знанията, които получавахме, не само от наблюденията, които имахме от заобикалящите приятели, които също прилагаха, но и от мъничката вяра, която укрепваше все повече у нас, че учението на Учителя е неповторимо. Това бяха онези малки величини, на които обикновените хора не обръщат внимание,че в малките величини се намира голямата сила. А колко неща е изнесъл Учителят в беседите си - знания за цели епохи на човечеството. Обикновено идвайки от света и влизайки в Школата ние смятахме, че тук ще видим чудеса и ще видим как земята ще се разтвори и ще разкрие тайните си или небесата ще се раздерат и небесната завеса ще се отвори и ние ще полетим във въздуха като птиците. Това бяха влияния от различните окултни течения и литература, която бе заляла България, дори и Изгрева. Учителят беше тук при българите, а онези учениците около него търсеха авторитети та чрез тях да докажат присъствието на Учителя. Това бе смешно, но и трагично едновременно, защото се отклониха от Школата и техният живот протече драматично. Те се загубиха в света и за околните.

 

В методите на Учителя беше залегнало истинското знание, което за пръв път се даваше. А животът ни като ученици беше динамичен, вътрешно изпълнен с бури, дъждове, гръмотевици, е разбира се имаше понякога слънчеви дни у нас. Времето течеше, кипеше животът у нас и ние трябваше да се справим с много неща. Понякога бурята у нас беше толкова голяма, че изкореняваше и храсти, и дървета, и затъмняваше нашето небе. Ние се обърквахме, губехме ориентация и прозорците на нашето съзнание се за-тьмняваха и губехме връзката със светлината, която идваше от Словото на Учителя. Понякога ставахме сутрин и се закачвахме за някаква мисъл чужда, дошла от някъде, нашето собствено небе се покриваше с облаци и губехме връзката си със слънцето, връзката с Учителя и с Бога. Това е един пример, през който пример преминаваха всички от Школата. В такива случаи аз тръгвах от дома и отивах при Учителя. Днес Учителят за вас го няма, но го има неговото Слово и вие можете да срещнете Учителя в това Слово. А как ще работите, това означава учение, труд и приложение чрез Словото, друг път за вас няма.

 

Но за мен тогава беше другояче. Аз тръгнах, отидох при Учителя, той ме прие и каза: „А, Марийка, ми е дошла днес на гости". „Не на гости, Учителю, а съм дошла по работа". „Добре, тогава ми помогни да свършим една работа, пък щом я свършим ще видим и твоята работа." Аз се съгласявам. Учителят ме помоли да отида да взема една кофа с вар и пясък и една мистрия. Разтичвам се аз по Изгрева, ту тук, ту там. намерих каквото се искаше от мен и занасям кофата на Учителя. А той ме чака. Излезнал вън, застанал до приемната си и оглежда едно кюше на стената, където се е откъртила мазилката. Подавам му кофата с инструмента и той започва да замазва с мистрията въпросното откъртено кюшенце и ъгъл на стената. Ех, да видите какви движения имаше Учителя и как работеше съвсем обикновени неща с умения и неповторимо майсторство. Не работеше, а свещенодействуваше. Аз стоя и го наблюдавам и мълча. Учителят също мълчи, целият е съсредоточен в своята работа и то толкова, че за момент аз смятам, че за него аз не съществувам и че той си работи с мистрията и е навлязъл в своят си свят и си върши своята работа не само като майстор-мазач, но и като Учител. А аз бях дошла при него по работа, за да споделя всичко с него каквото бе в главата ми. Аз стоя и чакам, за да се завърши с тази мазилка на стената.

 

Накрая Учителят привършваше мазилката и аз имах усещането, че това бе за него някакво развлечение и в същият момент нямаше никакво отношение към мен, а моята цел и моето посещение бе много важно за мен. Но аз търпях и чаках. Учителят приключи, изправи се и с ръка се усмихна и посочи стената: „Е, Марийке, какво ще кажеш за изкъртеното кюше? Нали го оправихме? А с това оправихме и твоето състояние, Марийке, и твоето раз-къртено кюше замазахме". Аз се стреснах, изведнъж се оглеждам в себе си и около себе си. Наистина състоянието ми се бе оправило и трансформирало. Слънцето изгря отново над моето небе, бе възстановена отново връзката на ученика с Учителя и с Бога. Ето един пример как Учителят, за да трансформира едно тежко състояние на ученика трябва да се добере чрез някакъв метод, чрез който да оправи нещо, което бе разрушено, развалено отвън на физическото поле, защото има връзка между субективният свят на ученика и субективният свят на Бога. Това бе вътрешната връзка. А връзката между обективният свят на Бога и обективният свят на Ученика трябваше да се осъществи с метода на хармонията между цялото и единичното.

 

Отново съм при Учителя и слушам:

 

„Твоите съмнения ми се забиват като бодли и от всяко убождане тече кръв. Като ми погледнат тялото и питат: „Какво е?". Казвам: „Това е от любовта на Марийка". Ти едно време проповядваше, имаше желание да обърнеш приятелките си към Бога, а сега защо не проповядваш вече?

 

Трябва винаги да прекарваш в молитвено състояние. Моли се на Бога. Кажи: „Господи, малкото добро, което си посел в мен, направи да израсне". Моли се за всички, които работят за Господа, да преуспеят в делата си.

 

Аз искам да бъдем едно и физически, и духовно и Божествено!

 

Начинът, по който животът се развива никой го не вижда. Човек вижда само резултатите. Те са тънки процеси и искат много тънко наблюдение. За пример виждаш една слива, всеки я вижда, но как постепенно е расла онези процеси у нея никой не може да ги види.

 

В съмнението ти те вкарват духове, които искат да вземат твоето място. Те искат да те накарат да пуснеш въжето и да се наместят те. После като дойде Учителят и види, че те няма ще спечелят те. Съмнението показва, че и Истината е там.

 

Има три вида ключове. Едни могат да заключват, но не могат да отключват. Други могат да отключват, а не могат да заключват, а трети могат и да отключват и да заключват. Такъв ключ човек трябва да има. Твоят ключ може да заключва, а не може да отключва. Сега като съм те пуснал в градината, аз ти казвам: „Заключи и никого не пускай".

 

Щом първият лъч дойде, ще дойде и вторият, и третият и т.н". „Учителю, за мен дошъл ли е първият лъч?" Учителят се усмихна, стана и ми донесе тефтерчето, в което бях написала и което бях му подарила. В него бе написано от мен: „5 август, 1925 г., София, сряда. „Връзката е вече образувана. Ти имаш Божието благословение".