Jump to content

55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША


Recommended Posts

55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША

 

Краят на лятото. С какви дарове ни обсипва то всяка година! Чудните слънчеви изгреви, шарките на безброй цветя, росните капки по тревите и листата, нежният ветрец, синьото небе, светлите облачета като калейдоскоп минават пред очарования ни поглед.

Искаме да посетим приказните чертози на Витоша, за да чуем, какво ще ни каже тя сега. Всеки път тя ни говори нови неща, разкрива ни нови тайни, нови страници от свещената си книга.

Тръгваме преди зори. Колко са чудни тихите минути на зазоряването! Как те са пълни с чаровността на мистичността и мълчанието. Тревите, цветята, дърветата, мушичките, птичките са в радостно очакване на един велик празник.

Преди изгрев слънце сме вече при полите на планината. Свеж утринен въздух. Звездно небе, по което изчезват една след друга звездите. Самият път е тъй разнообразен! Картините се менят една след друга. Навлизаме в гората. Минаваме край боровата гора над Симеоново, минаваме Сипея, мистичната пътека. На всяка полянка седим по няколко минути, но тия мигове са тъй скъпи за нас. При всяка спирка красива обмяна на мисли с Учителя. И всяка дума, казана от него, разкрива нови кръгозори, хвърля светлина върху проблемите, които вълнуват душите ни. По този начин всяка спирка има своя красив дял в излета.

В ранно утро сме вече на стана. Ето пак сме при чешмичката, която праща надолу своите кристални струи, при чудно струпаните канари, наречени Железни врата. Ето полянката, която е свързана с куп спомени. Всеки кът на този стан и на околните върхове и скали е свързан с незабравими преживявания от миналите излети, и те като картини се изнизват пред вътрешния ни взор.

Планината внася нещо светло и чисто в нас. Тук, на планината, един лъч от друго битие озарява нашите умове, една топлина, която иде от възвишени сфери, сгрява нашите сърца, нова сила дава крила и полет на нашата воля. Тук човек намира себе си. Тук той по-лесно вижда скритата поезия, която прониква целия живот; по-ясно долавя неуловимата вътрешна красота на живота. Човек трябва да дойде тук на планината, за да долови пулса и ритъма на великия живот, в който сме потопени. Безкрайното тук ни озарява с нови прозрения.

Посещавам всички скъпи за нас места: познатите върхове, полянки и поточета. Изкачваме се по-нагоре, минаваме Горския дом и сме вече при първия заслон. Обширната полянка до него се прорязва от бистра рекичка. От тук се открива един нов свят: ето хижа „Алеко", сгушена всред боровете. Ето по-горе се издигат Резньовете във висините и си шепнат с небесните сфери за мировите тайни. Ето пред нас се открива Рилската верига, която е свързана с най-ценното от нашия живот. Търсим да намерим Мусала, мястото на Седемте Рилски езера и пр. Рилската верига се очертава пред нас като видение от друго царство — мълчаливо, вълшебно и тайнствено.

Поглеждам безкрайните простори от долини и върхове и в мълчанието чувам говора, нежния шепот на планината:

„Ето, вие пак сте в нашите чисти селения. Ние искаме да внесем лъч от радост във вашите сърца чрез нашите дарове. Красотата на слънчевия изгрев, музиката на шумните потоци, милувката на вятъра, вечния предначертан път на звездите, благоуханието на цветята не ви ли говорят, че вие живеете в рая, само че не знаете това? Вие сте щастливи, понеже сте потопени в любовта на Безкрайното Начало в света, само че не подозирате своето щастие. Почувствувайте се граждани на вселената, за да добиете куража и вярата в своите съдбини. Вслушайте се в слънчевия лъч, който иде от небесните пространства и ще чуете в него думи на любов. Думи на любов ви изпращат чрез лекия зефир снежните планински върхове. Цветята, които се отварят пред вас с всичката си хубост, ви говорят за своята любов. Вие живеете в един приказен свят на любов и разумност, на велика хармония. Издигнете главите си и бъдете радостни. Искате ли да съзнаете рая, в който сте поставени? Щастието е тъй близко до вас, а вие го търсите там, дето то не съществува. Щастието ви е в радостта, която изпитвате от гледката на една тревичка, цвете или извор, от възприемането на един слънчев лъч, в радостта от блещукането и трептението на една звездичка и в радостта, която изпитвате, когато дадете път на любовта да мине през вашите сърца!"

Всички сме около Учителя. Разговорът почва за времето, за околните гледки и пр. и неусетно се издига до идейни висоти. Става въпрос за любовта. Учителят казва:

— Ако всички приложите любовта, не ще да има болни. Ти си болен; дай път на любовта и ще имаш условия за оздравяване. Обикни когото и да е: някое дърво — череша или ябълка, куче, кокошка, човек. Обичай Великото разумно начало в света и болестта ще си отиде. Невъзможно е да обичаш и да бъдеш болен. Любовта носи живот. Аз ви говоря за Божествената любов. Хората са опитали любовта, от която умират. Ще дойдете до оная любов, от която хората оздравяват. И после ще дойдете до любовта, която разхубавява. Когато човек обича, става здрав. Става здрав и оня, когото обичат. Ако повярвате, че Великото разумно начало ви обича, всички може да станете здрави.

Любовта е велика храна, която се доставя на човешкия ум, сърце, душа и дух. Без любовта не може да им се достави храна. Любовта е това, което дава условия за живеене в света. Ония, които обичат, са силни хора. И всички вие трябва да станете силни. Трябват ни един ум, едно сърце и едно тяло, направени от любов. Спасението на света е в любовта. По два начина можем да бъдем щастливи: като ни обичат и като обичаме. Двама души, които не се обичат, създават ада, в който и двамата се мъчат. А пък като се обичат, живеят в рая.

Какво значи да любиш: да съединиш трите свята в едно — да познаеш човека в Божествения свят, в духовния и във физическия.

Като възлюбиш някого, ти му се отплащаш. Той ти е направил всички услуги. Всякога онзи, когото ти любиш, е онзи, който те е любил. Вие мислите, че любовта, която имате, е нещо позлатено. Не, любовта не е нещо позлатено. Някой път виждаш в хората само обикновеното, а понякога имаш прозрение за красивото, което живее в тях. Тогава един велик свят се открива пред тебе. Той е скрит от очите на повечето хора. И като прозреш в него, става ти приятно. После тоя свят се затваря, и ти идваш в обикновеното си състояние. — Хубавото в човека не се губи. Само трябва да се махнат напластяванията, за да се прояви доброто в човека. Доброто у него е повече, отколкото злото. При доброто ние постоянно се освобождаваме, а при злото постоянно се ограничаваме. Злото в нас е несъобразяване със законите на природата.

Вие питате, как да постъпвате. Постъпвайте така, както постъпвате с въздуха: т.е. ще приемате и ще давате. Човек трябва да се научи да люби и да обича. Да люби и да обича безкористно. Някой като обикне някого, оставя го свободен. А друг като обикне, туря юлар. Това не е любов.

Любовта има безброй форми. Всички тях трябва да ги учите. Любовта и обичта служат за развиване на душата. Някой пита: Онзи заслужава ли моята любов? Любовта не пита, дали заслужава оня любовта или не. Радвайте се, когато ви обичат. Радвайте се и когато ви мразят. В първия случай ви дават обработен материал, а във втория случай ви дават материал за обработване, напр. непрана вълна, и ако можете да я обработите, добре.

Твоят възлюбен е Един, но понеже е голям, то в много форми ти се изявява. Нали слънцето е голямо, а пък колко малки слънца са фотографирани!

Докато човек се безпокои в сърцето си, той не може да приеме новите идеи, те не могат да му се предадат. Радвайте се на слънцето, което ви дава светлина, радвайте се на въздуха, на водата, на днешния излет.

Когато любовта ви посети, тя няма да седи нито една секунда при вас. Тя ще мине, ще ви остави благата и ще си отмине. И вие трябва да работите върху оставените блага.

Любовта иде и ако я приемете, ще влезете в един нов красив живот!

 

сп. „Житно зърно”, бр. 16, кн. 10

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...