56. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА

[GDD]

56. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА

 

Стана въпрос за пътя на човешкото развитие. Учителят каза: — Бялата раса е доста прогресирала, каквото и да говорим. Новата раса, която иде, ще бъде още по-напреднала. Ще дойде един нов порядък. Шестата раса иде вече. Тя ще превърже раните на балата раса и ще ù покаже, че има друг път. Това са новите хора в света — с пробудено съзнание. Строи се нещо хубаво в света, което хората не могат да си представят, какво ще бъде. Сега е завършване на една стара епоха. В човешкото съзнание става вече цял преврат — става преминаване от състоянието на буба в това на пеперуда. Сега иде една обща пролет — една духовна вълна, която ще засегне всички, само че тия, които са по-будни, ще имат повече условия да напредват. Но всички ще придобият нещо. Новото ще дойде, както пролетта — за всички.

— Какви промени ще донесе новата епоха в човешкото съзнание?

— Човек ще има по-широки разбирания за живота. Преди години един български писател и издател дойде един ден при мене и ми каза: „Ще ви кажа нещо, но не го разправяйте. Мисля че съм умопобъркан". — Защо не се прегледаш при лекарите? — Защото не искам да го кажа на другите, а само на вас. След обяд си почивам и по едно време аз съм в средата на стаята и виждам тялото си на кревата, легнало, със затворени очи. Един стои зад мене и ми говори: „Това си ти". А пък аз казвам: „Ако това съм аз, тогава аз, който гледам, кой съм?" Онзи ме заведе при тялото и ме тури върху тоя, който лежеше на кревата и аз се събудих. — Казах му: Твоето духовно тяло се е отделило от физическото тяло. Този, който е гледал, е бил в духовното тяло. — Цяла седмица не съм спал. Страх ме е, да не ми се случи пак. — Не бойте се. Няма да ви се случва често. Това се е случило, за да ви се покаже, че не сте тялото, а нещо друго.

Новата епоха носи по-дълбоко разбиране и на любовта. Днес хората търсят щастието там, дето то не е. То е в Любовта! Безлюбието ражда смъртта, а Любовта ражда живота. Тя даже изменя и човешкия глас. Като обикнете, ще се развие и гласът ви. Много хора остаряват преждевременно от грижи и от неестествени тревоги. Всяка тревога изкарва човека от нормалния път.

— Как да не се тревожат?

— При физическата любов, когато някой, когото обичаш, ти говори лошо, ти си свиеш веждите. При духовната любов ти си отваряш очите, чудиш се. При най-високата любов на земята, при Божествената Любов, той ти говори, а пък теб ти е приятно, че слушаш гласа му и не го упрекваш в нищо. При Любовта всичко е красиво. При нея няма никакви противоречия. Щом има някое противоречие, това е извън Любовта.

Когато помагаш, това е любов. Щом не помагаш, това не е любов. Един граф се влюбил в една мома. Нейният слуга също бил влюбен в нея. Веднъж трябвало да минат една река. Слугата ги прекарал с лодката през реката. Като излезли на брега, нападнали ги разбойници. Графът избягал, а слугата изгонил разбойниците. На другия ден графът дошъл при момата, но тя му казала: „Втори път да не ви виждам".

Във всеки човек има нещо хубаво, но да знаеш, как да го извикаш да се прояви. Когато учителят люби ученика, последният винаги учи. Неговия предмет ще учи. Когато учителят не обича, ученикът не учи толкова неговия предмет.

— Има някои естествено лениви.

— Вие не сте ги обикнали още! Да не виждате погрешките им! Да обичаш тези, които те обичат, това е в реда на нещата.

А пък да обичаш тези, които не те обичат, там е съвършенството. Да обичаш този, който обича другиго, там е съвършенството. Ти помогни на една душа и остави на страна, дали те обича или не. Сега хората искат изключителната любов: този, когото те обичат, да не го обичат други и той да не обича други. Това не е още Божествената Любов. Като обича човек, да не се интересува, дали го обичат. Защото, да обичаш, това зависи от теб, а пък да те обичат, това не зависи от теб.

Един ден, когато хората се развият, ще обуздаят всички инстинкти, които съществуват у разните животни, и тогава ще разберат, в какво седи Любовта.

При Божествената Любов човек чувствува и обича Великото Разумно Начало във всички! Тогава чувствува подем и блаженство. Тогава небесният живот се отваря за него. Това състояние напредналият човек може да опита няколко пъти

в живота си. Човек за да дойде до това, трябва да мине по-рано през много неблагоприятни фази. Вземете една пеперуда: преди да се разхожда от цвят на цвят, тя е гъсеница и после влиза в по-висшия живот на пеперудата.

Всичко в природата е проникнато от Любовта. Този, Когото обичаш, е в хляба, водата, въздуха и светлината.

Сега трябва работа за новото, което иде!

 

сп. „Житно зърно”, бр. 17, кн. 2