Jump to content

59. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША


Recommended Posts

59. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША

Какво разнообразие има във всеки излет на планината! Часовете текат с голяма бързина и все нови картини се изнизват пред нас. Всякога Витоша се явява нова за нас, говори ни на нов език, разкрива ни нови страни на разнообразния си живот. При всяко посещение в нейното чаровно царство получаваме нови откровения, нови проблясъци.

Отиваме с любов към планината, с дълбок копнеж да се потопим в чистите й сфери, за да получим нещо красиво и възвишено в душите си. Отиваме горе, за да влезем в досег със свещените извори на живота, с Божествените и чисти обиталища на планината. Отиваме горе, за да слеем душите си с Вечното, Свещеното и Великото в живота, за да разберем по-добре любовта, да почувствуваме по-добре светостта и красотата на живота, в който сме потопени; да се научим да благоговеем пред най-малката проява на вечно младата природа!

Отиваме горе, за да се учим, и обогатени, окрилени, просветлени, да слезем долу на работа! Отиваме горе, за да четем във великата книга на живота, да четем във всяка тревичка, във всеки извор, камък, в радостния ромол на потока и песента на птичките това, което тя, разумната природа, ни говори. Отиваме горе, за да почувствуваме, че животът е любов, радост и хармония. Там горе се учим да разбираме езика на планината. Тя ни казва:

— Радвам се, че отново сте посетили моите светли селения. При всяко ваше идване ви приготовлявам нови любовни дарове. Елате при мене, за да се научите, че трябва да бъдете чисти като мен! Само при чистотата ще познаете, кои сте вие и ще влезете във великото си предназначение в света!

Ето една сценка из тъй пъстрия ни живот на планината: Всички сме около Учителя. Почваме тихо песента: „Давай, давай". С песен искаме да поздравим скалите, потоците, тревичките и цветята, на които сме гости днес. Песента ни обединява. Хармонията, единството и радостта, които ни свързват в този миг, не са ли предвкусване на оня светъл ден, който иде за човечеството? Песента е свършена. Учителят казва:

— Хубаво е тая песен да се изпее с движения. Музика, съчетана с движения, има по-голяма мощ.

Изпяваме същата песен с движения. Учителят продължава:

— Всяка песен трябва да се преживее дълбоко, за да има онова действие, което трябва да има. Всяка песен трябва да се яви като израз на преживяното в душите. Напр., за да пеете, както трябва песента „Давай, давай", трябва да имате желание да давате За да има добър глас, човек не трябва да допуща в себе си никакви нисши, отрицателни мисли, чувства и постъпки. Някой човек не пее хубаво, може би, защото в миналото е погледнал някого на криво. Човек може да употребява музиката за лекуване. Когато се понижат трептенията на някой орган повече от нормалното, това заболява. И когато се повишат трептенията му, оздравява. Това става по много методи; между другото и с музиката.

Погледнете красивата картина, която се разкрива пред вас: върхове, гори, канари, зелени засмени полянки, облаци и пр. Природата е обсипала човека с хиляди блага. Той трябва да е доволен. Да кажем, че сте при извора, но нямате чаша. Идва един със сребърна чаша, друг със златна. Вие съжалявате, че нямате такава чаша. Пийте с каквато и да е чаша. Ако нямате чаша, пийте с ръка. Не се радвате на водата, а ви е мъчно за чашата! Важна е водата!

В този час слънцето тъй щедро ни дарява със своята светлина, но разумни сили стоят зад нея. Тук на Витоша живеят цели народи: безброй растения, животни и пр.. Какъв обширен ум имат тия разумни сили в природата, които разпореждат и ръководят всичко това!

Учителят поглежда кучето, което ни придружава, и казва:

— Ето, това куче е една недовършена картина, но разумните, сили в природата работят върху него. Това, което виждате тук, това са паравани. Зад всички тия явления има разумни сили, които работят. Тук виждаме изложба на това, което са изработили. Цялата вселена е азбука. За онзи, който знае да чете, колко много е написано тук! Например, един геолог чете по камъните и земните пластове. Хората днес имат механистично, материалистично разбиране на природата.

Става дума за материализма. Учителят казва:

— Един материалист отишъл на един остров в Тихия океан. Там казал на канибалите, че няма Велико Разумно Начало в света. Те му казали: „Ти благодари, че вярваме в Разумното Начало. Но ако беше дошъл по-рано, когато не вярвахме, щяхме да те изядем".

У мнозина вече постепенно се развива шестото чувство, чрез което ще се разшири кръгозорът им. При хилядите си измервания, които правих в своите обиколки в България, срещнах една доста напреднала ясновидка. Видях, че центърът на съвестта е развит на главата ù, но центърът на религиозното чувство не е добре развит. Казах ù: „Ти си много справедлива, но не и религиозна". Тя минава за религиозна, но не е такава, понеже критикува, говори за недостатъците на другите. А истински религиозният има благоговение, уважение и любов към всеки човек, към всяко същество. Той всички обича и във всички вижда нещо хубаво и добро. Ако тя беше религиозна, щеше да бъде гениална и светица.

— Защо някои имат страх от бъдещето?

— Има много причини за това. Ето една от тях: Някои хора в миналите си пререждания са живели до възраст 15, 20, 30, 80, 120 години. Да кажем, че някой е живял в миналото до 20- годишна възраст. Сега го е страх, да не, би да стане така. Обаче, може би у него има чувство, интуиция, че няма да бъде така като някога, когато не е успял.

Поднасят на Учителя едри, сочни, жълти круши. Учителят ги разрязва, дава на всички веднъж, дваж, триж и казва:

— Любовта е минала и е оставила този плод. Светът от единия до другия край е все любов!

Учителят посочва един камък и казва:

— И това е любов! Любовта е най-скромното и най-великото нещо. По- скромно няма от любовта!

Като обичате никого, вашата обич, вашите добри мисли и чувства раждат у него плодове. Тия плодове събуждат у него любов към вас.

Не започвайте никаква работа без любов!

Да приложите любовта, това значи да служите на Бога!

В днешната култура любовта е все с кранове. Отвориш малко и казваш: „Да не е много" и пак завъртиш и затвориш крана. А пък слънцето дава тъй изобилно! Разумната природа е турила човека само да отвъртва крана, а пък той казва: „Колко ти дадох!" Той нищо не е дал, защото Великият извор дава, а не той!

— До кога ще страда човек?

— Докато дойде в хармония с великите закони на природата. Това на друг език ще каже: Когато нашата воля дойде в съгласие с волята на Разумното начало в света. Когато това стане, на земята ще бъде рай, ще дойде щастие на земята. Щастието е за земята. Щастие на небето няма. На небето има блаженство!

Ето каква е разликата между новата култура, която иде, и старата, която си отива: в старата култура слабите слугуват на силните, а в новата силните слугуват на слабите доброволно, от любов!

сп. „Житно зърно”, бр. 17, кн. 8

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...