Jump to content

60) Планина на знанието и самоусъвършенстването


Recommended Posts

ПЛАНИНА НА ЗНАНИЕТО И САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕТО

 

На 24 януари 1928 г. стигнахме на Зеленка в 8 ч. Спряхме за малко на променената до неузнаваемост полянка, вече загърната с бяло кожухче, обляно в януарски лъчи. Над главите ни се носеше синьо небе, а пред очите ни се плискаше в млечно море от гъста мъгла цялото Софийско поле. Два противоположни свята. Учителя каза:

 

Можем да направим следното сравнение: тук сме в Онзи свят, а всичко долу е в ада. Сега нам ни показват какъв е законът. В горните пластове има светлина, рай, блаженство. Всички тъмни сили от върховете са пропъдени надолу.

 

Сега приятелите, които са позакъснели долу по пътя, ще кажат: „Що ни трябваше да тръгваме, в такава мъгла ще бъдем днес!“ А които са в града, ще кажат: „Добре, че не отидохме на Витоша. В такава мъгла каква екскурзия ще бъде?“. Това показва, че когато са в обикновения живот, хората трябва да знаят, че над тях има един красив живот. И още, че колкото повече се качваме, толкова по-радостен и по-красив става Животът.

 

Това слънчево време ознаменува, че много Светли духове са слезли от Невидимия свят. Можем да направим следното сравнение: тук е Умственият свят, в мъглата е Астралният свят, а земята под краката ни е адът.

 

Напуснахме Зеленка и потеглихме по шосето. Скоро стигнахме Ел-Шадай. Там се поведе разговор с Учителя. Той каза:

 

Да си представим, че сме един затворник със златни вериги на ръцете и краката. Ако дойде някой човек, за да ти ги свали, щом получиш свободата си, на драго сърце ще му ги дадеш, като кажеш: „Даром да ти са! Дай ми само свободата!“ Хубаво е да се събуди съзнанието на човека. И този свят, и Онзи свят не са лоши.

 

Днес времето е тихо, но ако имаше буря, виелица, не щяхме да можем да говорим, щеше да бъде този свят, а не Онзи свят. Сега започваме да пренасяме Онзи свят в този свят. Материалите от Онзи свят ги пренасяме в този свят.

 

Как трябва да живее човек на Земята при сегашните условия? – Една доста трудна задача, която трябва да се разреши по много умен начин. Когато облечеш една дреха и не си доволен, тя непременно ще се закачи нейде на някой трън и ще се скъса. И когато направиш къща и не си доволен, тя бързо ще се развали. Ако къщата ти има някой недостатък, не бъди недоволен; когато направиш втора къща, ще туриш тази прибавка, която е липсвала при първата. Когато мечката е доволна, тя се разхожда като царица и никой не я закача. Но щом стане недоволна от живота, тогава дохождат ловците, мерят се в козината ѝ и казват: „Чакай да ѝ вземем дрехата“.

 

Ние живеем в един век на интензивна дейност. Има принципи и методи, но ние не ги прилагаме и страдаме. А един човек, който върви по Божието разписание, накъдето отиде, навсякъде е добре, не закъснява. Човек трябва да има присъствие на Духа – това е най-трудното нещо. Но ако нямаш присъствие на Духа, лошо е.

 

Една сестра каза: „Учителю, сега съвсем ми е ясно, след като ни говорихте, а преди не ми беше ясно“.

 

Но колко много въпроси има още, които не разбирате, и те ще се появят по-после във вас, за да ви се изяснят. Някои, които са били много горделиви в миналото, сега заемат ниско положение в живота, за да се освободят от гордостта. Някой сега обиди другиго, накърни му честолюбието и последният чувства това, зъби се, но после му идва съзнанието, че един ден така е живял, и си казва: „Защо ще се сърдя? Аз едно време бях такъв и те ще бъдат на моето място. Ще ходя сега, Господи, по Твоите пътища и няма да се отклонявам нито наляво, нито надясно“. Като тръгнеш по Божия път, там е голямата Свобода. Като слугуваш на Бога и отидеш в някой град, Господ ти казва: „Ще отидеш при еди-кой си човек“. А за него казват, че е жесток, груб. Господ пък ти казва: „Като влезеш, сърцето му ще бъде меко. Дъщерята на този човек е на легло и ти ще ги успокоиш: „Не бойте се, това ще се уреди, след пет-шест дни тя ще бъде напълно здрава“. Ще ти определят една стая и ще лекуваш дъщеря му, тя ще оздравее. Ти ще ѝ препоръчаш да чете, ще ѝ посочиш над кой пасаж да се спре и да помисли. Като си завършиш работата, ще те изпратят така: „Елате пак, домът ни е отворен за вас“. Ти ще отвърнеш: „Няма да забравя. Дойда ли в града, съм у вас“. Общуването, взаимопомощта е Божественият път, той е хубав, но щом малко кривнеш, ще дойде дървото.

 

При каквито и условия да е човек, той не трябва да се обезсърчава. Това е една задача и когато я разреши, ще дойде нещо много красиво.

 

Една сестра каза: „Когато сме неразположени, отпаднали духом, щом прочетем даже няколко страници от беседите, веднага се изменя състоянието ни“.

 

Сега трябва да почна един цикъл, най-малко от десет-дванадесет лекции, в които да ви кажа как да четете. Човек може да чете, не че не знае да чете, но има много начини на осъзнаване.

 

Стана въпрос за положението в света. Учителя каза:

 

Една власт ако убива своите противници, ще си приготви тежка съдба – онези, заминалите, ще отмъстят. Опасността за една власт е избиването на много хора.

 

Преди слизането ни Учителя каза:

 

Днес бяхте в света на Мира, Радостта и Веселието цели шест часа. Напишете един разказ: „Шест часа на Онзи свят“. От 9 ч. до 15 ч.

 

Витоша е планина на знанието, на самоусъвършенстването. А Мусалла е връх на самоотричането. Който иска да се самоусъвършенства в пътя на самоотричането, да отиде на Мусалла, а който иска да усъвършенства своите знания, да отиде на Витоша.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...