Jump to content

3_64 Нападения срещу "Изгрева"


Recommended Posts

"Нападения срещу "Изгрева"

Хулите, които се изливаха срещу Учителя не бяха безобидни, клеветите не бяха безплодни, беше отровено цялото обществено мнение и бе настроено срещу Братството. Бяха написали на една табела "Жертва на Дънов" и бяха я сложили върху главата на една разстроена психически жена, която я разнасяше по цяла София. Това беше Магдалена, която идваше на "Изгрева", слушаше беседи, но свещениците я подкупиха, заплатиха й и тя се продаде.

По кръчмите и по вертепите се крояха планове как да посегнат върху сестрите, когато отиват от града за "Изгрева". Имаше много случаи, когато някои сестри се отклоняваха от "Изгрева", връщаха се късно пеша през гората и срещаха мъже, които посягаха върху тях, но те получаваха невидимата помощ на Учителя, само като извикваха думата "Учителю". Спомням си, една сестра беше закъсняла от града и се движела по Дървенишкото шосе за "Изгрева". Излизат двама мъже и се насочват към нея с цел да я изнасилят. Те приближават към нея застрашително, тя побягва, а те след нея. Единият я спъва с крак и тя полита да падне на земята. Тогава се сеща и извиква: "Учителю!". Разказваше ми: "Само за миг аз бях на земята, онези, като че ли нещо видяха - така се уплашиха, че побягнаха от мен. Какво видяха не зная. Но когато се прибрах на "Изгрева", Учителят стоеше на балкона и ме чакаше. Аз минах покрай Него и плачех. Учителят ме запита: "Как е, сестра?" "Благодаря Ви, Учителю, за помощта", а Той продължи: "И друг път не закъснявай, за да не изкушаваш другите и да не заангажираш Небето и Бога." Такива случаи имаше много, но нито един с другия не си схождаше. По този път от града за "Изгрева" нито една сестра не пострада, но много имаха различни опитности как Учителят ги е охранявал и пазил. Вие ще ги намерите и проучите, ако - разбира се - бъдат описани от потърпевшите.

 

В София имаше една религиозна секта "Ангелска тръба", която водеше злостна кампания срещу Бялото Братство и срещу Учителя. Беше явно, че за това им бе заплатено от църквата. Един член от тази секта дойде на "Изгрева", отиде при Учителя, Който бе на поляната и започна разпалено да говори срещу Него и да Го обвинява. Ние с Борис стояхме настрана и слушахме. Изведнъж онзи синковец замахна с ръка да удари Учителя. Борис, който стоеше срещу него, като стрела се устреми, полетя и го хвана за гушата. Ръката, насочена срещу Учителя, остана да виси във въздуха. Онзи падна, свлече се на земята. Борис беше много як и силен през онези години. Учителят наблюдаваше строго и мълчеше. После нареди да го отпратим вън от "Изгрева". Това е един от случаите, когато е било посегнато върху живота на Учителя.

 

Другият случай - когато предварително заплатени от Александър Цанков агенти нанесоха побой срещу Учителя, поради което Той получи парализа на дясната ръка и десния крак, смущение в говора и синини под очите. Братята се ядосваха, че не са могли да опазят Учителя. Тогава Той каза: "Рекох, те бяха решили да сложат бомба под салона, за да ликвидират всички ни. Но така се отсрочи, за да пострада един вместо всички." Това беше новата Голгота, за която говорихме вече, че Учителят беше казал: "Тук има повече от Голгота."

 

Един много показателен случай беше, когато цялото Братство бе на Рила, включително и аз. А Борис Николов беше останал на "Изгрева" - той имаше строителен обект, който трябваше да довърши, да разпусне работниците, а след това щеше да пристигне на Рила. Една вечер на "Изгрева" идват трима пийнали мъже и три пийнали жени. Те вероятно са дошли от ресторанта на Танушев, който бе в гората или от оная кръчма, която беше залепена за салона на "Изгрева" от северната му страна и която бълваше всеки ден пушек от кебапчета и дим, като се чуваха разни пиянски крясъци, песни и викове. Навремето Учителят беше наредил на старите братя да закупят това място, но те умуваха, умуваха, докато го взе един кръчмар, подкупен от свещениците, които му бяха дали пари да купи мястото, да построи кръчма, подпряна до самия салон и тя бе сборище на всички пияници, които крояха различни планове срещу сестрите. Беше голям ужас тази кръчма, но старите братя видяха грешката си, след като кръчмата заработи под пълна пара: бълваше дим и мирис на кебапчета, свиреха грамофонни плочи, чуваха се пиянски съборджийски песни и много, много шум и крясъци. Да се срамуваш, че си българин, да се срамуваш от лекомислието и непослушанието на възрастните приятели към Учителя. И така, тези трима пийнали мъже и жени искат да влязат през оградата на "Изгрева", за да кощунстват, защото знаят, че Братството е горе на Рила и няма никой тук. Вероятно някой ги беше нахранил и напоил, като беше им платил сметката и ги бе насочил към "Изгрева". Друго обяснение не можеше да има. По това време Борис се завръща от работа на обекта и си отива на "Изгрева" в бараката ни. Той излиза, понеже чува врявата и не ги пуща да влезнат. Те започват да псуват, да викат, да ръкомахат и да се заканват. Накрая навлизат в поляната, където играехме Паневритмия. Борис се опитва да ги върне, но тогава единият от тях изважда нож и се насочва към него, който изобщо не очаква, че някой може да извади нож тук, на "Изгрева". Онзи тръгва към него, напълно убеден, че трябва да го намушка и убие. Борис се отмества встрани, като смята че онзи само го заплашва, но той по едно време замахва с ножа, Борис отскача встрани, но е намушкан с ножа в корема. Борис се отдръпва, след малко се нахвърля върху него и започва бой с дългите си ръце. Единият, като вижда кръв по тялото на Борис, изплашва се и побягва. Борис хваща този с ножа, който продължава да го размахва. Борис го държи с дългите си ръце и го бие по врата, като пази лицето му по хуманни съображения - да не го обезобрази. Накрая този с ножа се олюлява и пада на земята. По това време там е брат Ради, който е бил на младини голям пехливанин и който, ако имаше в София някъде борба, отиваше и гледаше, и после дълго време разказваше на Учителя как са се борили, кой каква хватка е правил, и това продължаваше повече от час. Та брат Ради излиза от бараката си, вижда всичко и се затичва да помага на Борис - запрята ръкави и се захваща за втория, прилага му една от неговите хватки като баш пехливанин и го сваля на земята. Прилага му друга хватка така, че забива главата му в земята и от време на време го повдига, па го удари в земята, а онзи само стене и реве. Като виждат това, жените започват да пищят и побягват. Накрая побойниците са освободени и хукват, но Борис е ранен с нож в корема. Точно по това време от Рила към София слизаше една голяма група приятели. Учителят беше пред палатката Си, аз отидох при Него и Му казах, че у мен се е появило едно желание да сляза веднага в София, понеже съм обезпокоена, че нещо става с Борис. Той нищо не ми каза.

 

Попитах Го мога ли да сляза в София? Учителят ме изгледа продължително и не каза нищо друго, освен: "Хубаво". Слязохме в София и през цялото време бях под непрекъснато напрежение. На "Изгрева" разбрах за скандала, за побоя и за намушкания корем на Борис. Приятелите го бяха завели на хирург и раната беше обработена. Ножът беше разрязал коремните мускули и бяха ги зашили. Хирургът му казал, че е имал късмет, че ударът е бил нанесен косо, тъй като Борис е отхвръкнал преди това настрани. Ако не бил отхвръкнал встрани и отскочил, ножът щял да се забие в корема и с Борис щяло да бъде свършено. Един удар с нож в корема през онези години бе смъртоносен за човека, дори и да го закарат в болница, да го отворят и зашият. Спешната хирургия преди войната беше друга и онези с прободни рани в корема умираха от вторични инфекции и усложнения на раните. Умираха като мухи, тогава нямаше лекарства срещу инфекцията, а хирурзите само зашиваха и правеха дренаж. И ако оживееше, то се дължеше на собствените сили на организма. Така бяха нещата тогава. Когато отидох при Учителя да Го питам дали мога да сляза в София, Той също беше много напрегнат, знаеше случая по свой път, беше вероятно лично участвувал в тази развръзка по Неговите невидими пътища и беше запазил живота на Борис. С Борис ходехме редовно на превръзка и така той не можа да се качи на Рила това лято. А аз останах в София на "Изгрева" с него.

 

По времето на Школата какви ли не срамни сцени и скандали се предизвикваха от подкупени и настроени срещу Братството лица, които ги изпращаха по различно време. Най-вече обект за нападение бяха сестрите. Учителят им беше дал различни правила и методи, за да се запазят. Освен чрез молитва, освен че трябваше да държат непрекъсната връзка с Небето и Учителя, когато минаваха през гората, на някои препоръчваше да носят в малка торбичка в джоба си червен лют пипер и да го хвърлят в очите на нападателите. Някои носеха, но не съм чувала да са го употребили. Понякога Учителят изпращаше някой брат да пресрещне и доведе закъсняла по пътя за "Изгрева" сестра. Имаше и друг случай, когато една сестра се бе уплашила от един мъж, който се е опитвал да върви след нея още долу в града. И точно когато вече поема към гората, изведнъж към нея се приближава и тръгва редом едно голямо куче. Върви с нея, гордо и застрашително оглежда наляво и надясно. Онзи преследвач, като видял голямото куче и като видял как то ръмжи застрашително, се отказал да преследва сестрата. Така тя с кучето се прибира на "Изгрева" и то я придружава до бараката, където от благодарност тя му дава един сладкиш, който бил приготвен и нарочен за Учителя. Като разказва това на Учителя, Той се усмихва; "Все едно дали на кучето или на Мене." Сестрата тогава разбира Кой е изпратил кучето в този миг. Благодари Му. Така се развиваха нещата тогава на "Изгрева". Нямаше безобидни неща и случайни събития!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...