Jump to content

30. ХИРУРГЪТ, КОЙТО МЕ ОПЕРИРА


Recommended Posts

30. ХИРУРГЪТ, КОЙТО МЕ ОПЕРИРА

 

Здравословното ми състояние се влоши. Аз започнах да повръщам кръв от стомаха. После язвата ми се спука и започнах да се изхождам с черни изпражнения. Губих кръв от две места, бях в много тежко състояние и накрая съм изпаднал в шок. Прехвърлиха ме в болницата на затвора и там ми оперираха язвата. Изрязаха част от стомаха ми с пробитата язва и са ме зашили. Преливаха ми кръв, преливаха ми течности, и непрекъснато банката висеше над главата ми и през една система всичко това се вливаше във вените ми. По този начин ме спасиха. Едвам оживях. Но онзи период на възстановяване вървеше много бавно. Аз бях отслабнал, едвам се движех, олюлявах се и не можех да пазя равновесие. Държаха ме в болницата колкото може по възможност повече. Не мога да се оплача от лекарите. Там при тях беше слезнал ангелът Господен. От къде зная ли?

 

Слушайте внимателно. Преди да ме оперират имах сън и видях, че ме поставят на операционната маса и няколко човека с маски над мене ме оперираха. Като свърши операцията махнаха маските си и видях изморените и изпотените им лица. Едно от тези лица беше лицето на Учителя. Това нещо си припомних след като оживях и прескочих през смъртта. Ето, това е опитност изживяна, проверена и изпитана вече дори 15 години след излизането ми от затвора. Мария Тодорова издейства от управата на затвора един път в седмицата да ми носи храна. Срещнала се с директора на затвора и попитала не може ли два пъти в седмицата. Секретарката скочила и с пръст й посочила да мълчи. Като си излязъл директора от кабинета секретарката добавила, че това разрешение изобщо не се е давало десетина години. Мария замълчала, благодарила и така ми донасяше като поставяше в кошницата от всичко по малко. Част от тази храна аз я връщах, не можех да поема толкова неща. Служителите на затвора много строго проверяваха какво ми се носи за храна, какво ям и какво връщам. Дори вече правеха забележка на Мария, че аз не ям определени храни. Мария се усмихваше и им отговаря, че човек днеска яде едно, а утре друго.

 

Остана загадката кой беше дал кръв за мен. Кой беше този незнаен добродетел, с чиято кръв аз бях спасен. Та във вените ми има днес и чужда кръв, кръвта на моят спасител. А в мен и пред мен е образа на онзи хирург, който ме спаси. Сънят за мен бе истински. Учителят и този път ме спаси.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...