Jump to content

33. НЕБЕТО НАД НАС ВИНАГИ Е СВОБОДНО


Recommended Posts

33. НЕБЕТО НАД НАС ВИНАГИ Е СВОБОДНО

 

Бяхме на някакъв строеж. Аз се бях качил на скелето на третия етаж. По едно време по невнимание се отплеснах отгоре и полетях надолу. Във въздуха по някакъв начин се преобърнах, после паднах на една дъска от скелето, че после от там се изтърсих на друга по-надолу и на всеки етаж нещо се намираше, на което падах и омекотяваше удара ми. Накрая се озовах на земята. Всичко това стана за секунди. И този път едвам оживях. Успях да се възстановя много трудно. Когато бях по строежи в провинцията на всеки 15 дни идваше Мария Тодорова с една раница и ми донасяше храна. Беше правила разни неща и аз се хранех от тях. Донасяше ми и вещи за облекло. Управата на затвора я пускаше на свиждане, оставяха ни свободни и не ни пречеха. Знаеха, че аз няма да им създам неприятности. Изобщо за свижданията ми с нея те не ни пречеха, а ни съдействаха като се правеха, че не забелязват нищо. Спомням си бяхме по едни села, строехме там и беше време По черешобер, а с Мария се разхождахме по поляните, ядехме череши и лежахме под дърветата и разговаряхме дълго за всичко. После тя си тръгваше и след 15 дни идваше отново. Понеже беше с раница наричаха я „туристката". Понякога от затвора ми викнат: „Майсторе, туриста дойде!" Аз се усмихвам и тръгвам към нея.

 

Дори в затвора, където пренощувахме аз бях помолил управата да ставам в 5 часа и да ме пускат да се разхождам там долу на двора, че имам нужда от разходка. Те се съгласиха, не виждаха нищо лошо в това. Аз се разхождах непрекъснато и през цялото време се молех и правех молитви, а над главата ми бе синьото небе. Никой не знаеше за това мое занимание.

 

А на седмия ден от седмицата, т.е. в неделята аз не обичах да седя в затвора между стените му. Исках да бъда под свободното небе. Обикновено казвах на дежурнйя милиционер, че трябва да бъда в неделя на обекта, за да подготвя работата за понеделник. Отначало затворниците ми се сърдеха, защото се страхуваха, че по този начин ще ги накарат да работят и в неделя. Но аз веднъж взех онзи, който протестираше и с милиционера отидохме на строежа. Той ни остави и отиде да си види някаква негова работа. Но погледна мен и другия и каза: „Борисе, аз на теб имам доверие и ви оставям сами. Да не ми направите беля, че тогава никога няма да можете да излизате в неделя и ще ви се затегне затворническия режим." „Бъди спокоен. Аз съм насреща." Бяхме прудепредени, че никой от двамата не трябваше да бяга. За мен беше сигурен, а тези думи бяха за другия затворник. Аз поставих в една тенджера да врат няколко картофа и лук на огъня, който запалих. Поработихме спокойно като подреждахме материалите за следващият ден. На обед се нахранихме от моята гозба, извадих от курабиите на Мария и се почерпихме. След обед милиционера дойде, видя ни двамата, че сме там, зарадва се и ни заведе в затвора. На следващият ден затворникът се приближи и ми прошепна: „Следващата неделя идвам пак с тебе!" Аз се съгласих. Така с него се измъквахме от затвора и пребивавахме под свободното небе. Той схвана това и го оцени. Често вдигаше глава към Небето, въздишаше и отново се хващаше за работа. Тази връзка със свободното Небе го ободри, освежи го и пречисти неговото състояние. Беше вкусил от свободата, която идваше от свободното Небе, което висеше над главите ни. Затворът в този момент го нямаше и ние за миг се чувствувахме като свободни човеци.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...