36. ОЛТАРЯТ НА ЦЪРКВАТА

[Sheny Idaet]

36. ОЛТАРЯТ НА ЦЪРКВАТА

 

Някой път Невидимия Свят си правеше разни шеги със затворниците с един чист и възвишен хумор. Бяхме затворници в гр. Пазарджик и оттам ни прехвърлиха в Софийския затвор. Трябваше да правим мозайката на един театър на МВР (Министерство на вътрешните работи). После този театър го преотстъпиха за Сатиричен театър. И ако отидете днес на представление там, трябва да знаете, че вървите по мозайката направена от брат Борис и неговата бригада от затворници. Но в Софийския затвор бе пълно с криминални затворницИ:-А те не могат да се смесват по никакъв начин политически с криминални затворници. Това е строго забранено. А бяхме 60 души. Къде да ги сложиш тези хора? Сложиха ни в черквата, която бе в двора на затвора и бе строена преди 40 години за*черковната служба на затворниците. Тогава така превъзпитаваха чрез черкуване и прощаване на греховете от свещеника. Сега прощаването на нашите грехове става чрез работа, труд и мъчение. По такъв начин трябваше да си изкупим прегрешенията според властта на политически затворници. Цялата бригада се разположи в черквата. Сутрин ставам, поглеждам олтаря, вдигам поглед и на купола виждам разни изографисани светии, които отгоре ме гледат. Тези светии бяха поставени от ръцете на художника. Но сега като че ли бяха живи и ни гледаха. Добивах едно разположение за целият си ден. А затворниците така се смееха и шегуваха и правеха различни смешки, разпяваха се като попове, ръсеха се с трева, вместо босилек, изповядваха си греховете идни на други, целуваха си ръце за опрощаване и какви ли не още неща. Ако някой имаше провинение изправяха го пред някоя икона или изографисан образ, да иска прошка и след това да я целуне. През това време всички се заливаха от смях. По-голямо представление не можеше да се очаква. Незабравими преживявания. А аз като бригадир на бригадата бях в олтара, на най-личното място.

 

Сутрин ставахме, натоварваха ни на камиони и ни завеждаха в града. Оставяха ни да работим. Тогава имаше милиционерска охрана. Около нас на пет-десет метра се движеха свободни граждани по тротоара, деляха ни само една-две крачки. Предупредиха ни, че ако някой реши да бяга, тези пазачи около нас всяка неделя стрелят по мишени за упражнение. Ние спазвахме угоровката да не създаваме неприятности на себе си. Бяхме доволни, че работим в града, че виждаме около себе си хора, които за нас бяха свободни граждани и накрая спехме в църковен храм на спокойствие без никой да ни безпокои и да търси затворнически режим, който да изпълняваме.

 

Имаше един католически свещеник осъден по онези католически процеси, които хвърлиха много от тях в затвора. Когато дойде време да го освободят, той ме викна насаме, бръкна в пазвата си, извади една илюстрована Библия и ми я подаде. „Това е за теб! Досега я ползвах аз, а сега я чети ти!" Как му я бяха донесли, не зная. Но той знаеше кой съм и за какво бях тук в затвора. Тази илюстрована Библия след като ме освободиха аз си я взех в багажа. Никой не ми го прегледа на излизане. А когато ме пуснаха и престъпих през двора видях на портата образа на Мария Тодорова. Тръгнах към нея, но там нямаше никой. Тогава разбрах, че тя беше се извлекла от тялото си и бе дошла да ме посрещне с духовното си тяло. Значи от Невидимия Свят я бяха предупредили, че ме освобождават. Точно на 31 декември 1962 г. ме пуснаха. Имаше нареждане от Никита Хрушчов, който бе тогава генерален секретар на Комунистическата партия на Съветска Русия и управляваше Съветската империя, да бъдат освббодени всички политически затворници до 31 декември. Администрацията на затвора работи денонощно няколко дни да ни подготви документите, за да ни пуснат всички, Една седмица преди това Мария бе дошла на посещение пред затвора. Минава партийния секретар на затвора, поглежда Мария и мен и казва: „Борисе, Борисе, още малко". И си замина покрай нас. Да, трябваше човек да има търпение. Убедих се, че и в затвора работи Бог чрез своите ангели, които изпраща и които посещават човеците и чрез тях падат веригите на отречените и отхвърлените от хората. На всяко място, където бях като затворник винаги идваше някое служебно лице облечено във власт, което в един определен момент се проявяваше като човек към мен и ми съдействаше, за да мога да издържа моя изпит като затворник. Благодаря за това.

 

Ето какво направихме като затворници.

 

1. В гр. Пазарджик - мозайката на градската баня и фонтана в двора на банята.

 

2. фонтана на острова на река Марица.

 

3. Културният дом в с. Лесичево и саркофага за костите на убитите 30 партизани.

 

4. Сатиричният театър - гр. София.

 

5. Много други строежи - жилищни сгради.