38. КОЙ ПИШЕ И ПЕЧАТИ СТАТИИ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ?

[Sheny Idaet]

38. КОЙ ПИШЕ И ПЕЧАТИ СТАТИИ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ?

 

В затвора аз бях поставен да излежавам присъдата си заедно с политическите затворници. А бях получил присъда за криминално деяние т.е. присвояване на пари, укриване на злато и още много неща, които може да прочетете в присъдата. Според присъдата аз съм криминален престъпник. Обаче според властите аз съм политически престъпник и лежах в затвора за политически затворници. Някой от вас да даде тълкуване на този факт? При нас имаше затворени земеделци. Между тях имаше няколко фракции, които жестоко воюваха помежду си и се обвиняваха едни други в предателство и измяна на земеделската идея. Но те влезнаха в бригадата, която организирах и започнаха да работят много добре и за награда бяха пуснати три години по-рано заради отличната работа, която дадохме на строежа.

 

Тук се срещнах и с г-н Попов, секретар на проф. Михалчев, гл. редактор на списание „философска мисъл". Михалчев беше писал много статии срещу Учителя. С този секретар имахме много разговори в затвора и накрая сподели: „Ако бях се срещнал с теб по-рано нямаше да печатам онези статии срещу Петър Дънов". Той смяташе, че има вина, за да бъдат напечатани. И според мен той изплащаше тази вина в затвора. Но ние излезнахме от затвора на 1.I.1963 г., а 30 години след 9.IХ.1944 г. комунистите отново издадоха една книга със статии на Михалчев, но нарочно поставиха и онези статии, които бяха написани срещу Учителя. Та 17 години след излизането от затвора се явиха други българи, които отпечатаха същите статии на проф. Михалчев срещу Учителя. Какво се беше изменило? Един за вината си трябваше да я откупи чрез затвора за напечатаните клевети срещу Учителя в предишния политически строй. А сега комунистите намериха други човеци, които станаха проводници на онези сили, които воюваха срещу Учителя и Учението Му. И те ги отпечатиха. Случайно ли бе това? Не беше случайно. А каква ще бъде съдбата на клеветниците? Ще бъде същата както бе и тази на г-н Попов, който се извиняваше пред мен, когато двамата бяхме затворници в Софийския затвор. Аз имах присъда за криминално деяние, а той имаше политическа присъда. Каква е поуката? Ще си я намерите сами. Когато проверите какво е станало с новите клеветници, които отпечатиха стари хули в нови издания и се приобщиха към новата атака срещу Учението на Учителя, тогава ще видите какво означава Божията Правда.

 

В списание „философски преглед" в брой 1 от 1930 г. беше отпечатана една статия от Александър Томов за Учението на Учителя така както той като философ го възприема. Но за нас Учението на Учителя бе съвсем друго, съвсем различно от философските му тълкувания. Така в затвора г-н Попов ми каза веднъж: „Ако знаехме какво представлява вашето Учение щяхме да поместим и други статии в списанието за Петър Дънов." Тогава се сипаха хули и лъжи срещу Учителя. Човек трудно можеше да се добере до Истината. След заминаването на Учителя комунистите заеха онази служба, която трябваше да бълва срещу Учението на Учителя стари и нови хули и клевети. Е, добре, проверете след време дали комунистите ще напишат нещо добро и праведно за Учителя.

 

Този г-н Попов трябваше да влезне в затвора, за да разбере от мен какво представлява Учението на Учителя. Аз му бях бригадир в бригадата, а той бе работник. Чрез занаята, който"аз му дадох като мозайкаджия той успя да смекчи своят затворнически режим и успя да излезне по-рано от затвора като намали половината от присъдата си чрез положения труд като затворник. А като излезна от затвора с професията, която аз му дадох той си изкарваше хляба. Нагледно му бе предадено какво представлява Учението на Учителя. Учението на Учителя не иска проповедници, а иска хора, които да го проповядват чрез живота си. Ясно и просто. Друго няма.