Jump to content

44. ЗЛОДЕЯТ И ДЕСЕТТЕ ТОРБИ С ЦИМЕНТ


Recommended Posts

44. ЗЛОДЕЯТ И ДЕСЕТТЕ ТОРБИ С ЦИМЕНТ

 

Направиха така, че нарочно ми докараха да ми помага един криминален престъпник. Стараха се всячески да ми пречат в моята работа като бригадир. Доведоха го, представиха ми го и ми казаха, че това е моят нов помощник. Само като го погледнеш, да настръхнеш. Беше върл злодей. Всички страняха от него, защото присъствието му излъчваше убийство и кръв. Аз го приех естествено като всички затворници и не правех разлика между него и останалите. Това го озадачи много и му беше интересно. После не го хоках, но се държах с любов към него, дори с по-голямо внимание отколкото към другите. Това още повече го озадачи. Обръщам се към него: „Ганчо, дай кофата." И той я донесе пълна като ме поглежда как изричам думите. И като видя, че аз работя заедно с него мълчи и нищо не казва. „Ганчо, а сега донеси десет торби цимент!" Поглежда ме, оглежда и другите, всички работят, никой не го гледа, нито му се присмива, че трябва да донесе десет торби цимент.А десет торби цимент по 50 кг, това са петстотин килограма и той трябва да ги донесе от едно разстояние 50-60 метра. Това не е шега, а мъжка работа. Донесе ги, подреди ги и каже: „Готово!" Аз стана, отида да видя как е свършил работата и го похвалих. Кажа му, че преди съм носил по две торби цимент, по една под всяка мишница, но сега съм опериран, отслабнал съм и нямам тези сили. Той ме оглежда, аз му показвам големите си ръце, разкопчавам ризата си и му показвам големия разрез на корема си, където е останал белега от оперираната язва. Той клати глава и цъка с език. Другите се чудят, какво ли си говориме, а аз му протягам дланта си и казвам: „Ако знаеш колко торби цимент са минали през тази ръка - трябва да броиш от едно до десет хиляди." Той се усмихва и отново цъка с език. Доволен е, че се е убедил, че пред него стои човек на труда и той го командва по човешки, а не началнически. Много е доволен. Не знае как да изрази радостта си. Аз го потупам по рамото и той ме потупва по рамото и всеки тръгва да си гледа работата на затворник. Та у всеки човек има нещо Божествено, но то е скрито у него и трябва да направиш връзка с това зрънце, голямо колкото синапово семе, чрез което се осъществява връзката между човека и Бога. Това е изкуство. Това е знание дадено в Словото на Учителя.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...