Jump to content
Sheny Idaet

51. БЕСЕДИТЕ СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ СЕ ПРЕТОПЯВАТ

Recommended Posts

51. БЕСЕДИТЕ СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ СЕ ПРЕТОПЯВАТ

 

Нашата литература с беседи на Учителя бе подредена на Изгрева в различни складови помещения. Имахме дърводелци, които бяха направили рафтове, а сестрите ги бяха подредили по годишнини и по класове. Имаше много литература. От всяко томче се изкарваше от 3000 до 3500 броя. Някои от тях се подвързваха в книговезницата на Изгрева. Но още от времето на Учителя приятелите смятаха, че това положение вечно ще съществува. Учителят ще бъде вечно на земята и за тях бе по-добре да дойдат и да слушат Словото на Учителя отколкото да седнат и да четат беседите на Учителя. Имаше си причини. Излъчването на Учителя бе такова, че само онзи, който е имал достъп до Духът Му знае какво представлява аурата на Учителя. Учителят си беше заминал и бе оставил Словото си. Беше направен опит от Боян Боев и бяха изпратени на няколко места в провинцията беседи безплатно за съхранение. Голяма част от тях бяха прибрани от милицията, а онези които останаха се оказа след 30 години, че бяха поставени в един сандък по 40 броя от едно томче, вместо да поставят едно пълно течение от беседи. Но тогава никой не допускаше, че ще дойдат години на гонение срещу Братството. Дойде онзи ден, когато Изгревът осъмна обсаден с милиция и от складовете ни чрез заповед на прокурора бяха натоварени 19 камиона с томчета от Словото на Учителя и бяха иззети. Минаха през всички бараки, обраха всичко - книги, тетрадки и документи. На Изгрева между нашите хора имаше техни служители, които показваха къде какво има. Та като пропуснеха някъде нещо да вземат, то се явяваше някой който им подсказваше къде какво има. А да бъде всичко законно правеше се опис и протокол за обиск на иззетата литература. Но това беше само за домовете. А от складовете я натовариха без всякакъв опис. Няколко месеца преди този ден 6.ХII. 1957 г. беше направена инвентаризация на книгите в складовете и ние по опис знаехме къде какво имаме. Но те прибраха около 180 000 тома натоварени в 19 камиона.

 

На следствието казвам на прокурора Руменов. „Какво правите Вие? Това е престъпление". А той се усмихва." Ние, тези излишни книги, които се залежаваха по вашите складове ги прибрахме, за да ги предадем за претопяване. Претопихме ги на каша и за тази каша фабриката ни даде 50 000 лв." А това бе голяма сума по онова време. Един двустаен апартамент струваше 50 000 лв. А за претопените 180 000 книги те бяха получили 50 000 лв., което означаваше един апартамент. „Срамота е, тези книги струват 2 милиона лева, а Вие ги унищожихте. Това в историята ще се пише като Ваше най-голямо престъпление пред българския народ и пред човечеството." Той подскача, че аз така говоря. И оттогава ме намрази много, защото се карах с него по принципни въпроси. Казвам му: „Това не е залежала стока. Това са складове. У нас е така - кой каквото му трябва идва и си го купува на парче. Ако ние знаехме, че така ще постъпите ние щяхме да ги подарим на всички българи и щяхме да ги разпръснем между българския народ." А Руменов отговаря: „В това е нашата сила, че никой не знае какво нйе мислим и как мислим и какво ще направим." „Да, Вие сте прав. В това е Вашата сила!Замълчавам малко и после добавям: „А нашата сила е в Бога. На Него уповаваме и на Него се надяваме." Руменов подскача и крещи: „Ах този член 18 защо го махнаха? Аз можех да ви избеся всички по този член. Ако това беше станало преди една година, когато го имаше този член 18 щях да ви избеся всички!" Това не бяха празни думи и празни закани. Щяха да го сторят това без да им мигне окото. Тогава така се разправяха със своите противници. За тях ние им бяхме противници. Някой им бе внушил това и вярваха, че ние сме им най-големите врагове. А това не бе вярно. Лично Учителят пусна болшевиките на земята и лично аз бях в Мърчаево, когато Учителят излезна на балкона и заяви, че е решил да пусне комунистите в България. Те дойдоха и дойде това време да ни съдят като врагове. Хайде сега кажи им, че не сме техни врагове. Ето защо Небето се беше погрижило и затова този член 18 бе премахнат преди една година. А чрез този член можеха да ни обвинят, че сме печатали беседите със свои собствени средства, че сме ползвали средства без счетоводство и т. н. Но защо го бяха премахнали никой не знаеше. Бяха сметнали, че през 1958 г. техните врагове отдавна са премахнати, всички частни печатници са одържавени и държавата управлява всичко. Нашите адвокати също се чудеха кому е хрумнала да даде идеята да се премахне този член, когато на никого не е пречел. Невидимият Свят бе нашепнал някому в главата тази мисъл, той я бе свалил и реализирал. А тази реализирана идея от непознатият законодател в последствие ни спаси от бесилото. Но за унищожените и претопени беседи Някой ще отговаря. Тази власт, която бе облечена в сила, та чрез държавата да разруши и унищожи Словото на Учителя, то тази власт непременно ще отговаря пред Бога. Няма да премине нито една черта от Божия закон и да се заличи от Божието възмездие, защото те посегнаха на Словото на Бога. Вие следващите поколения ще се убедите в това.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×