Jump to content

55. НОВА ГОДИНА В ЗАТВОРА


Recommended Posts

55. НОВА ГОДИНА В ЗАТВОРА

 

Непосредствено след процеса получих кръвоизлив от язвата и бях опериран в затвора. Дойде време, извадиха ме от болничната стая и ме прехвърлиха в затвора в град Пазарджик. А аз съм слаб и едва се държа на крака. Отслабнал съм на тегло и нямам сила. Приличам на жив скелет от кожа и кости.

 

Това го виждат всички. По някаква благосклонност ме сложиха в кухнята да беля картофи - това беше най-леката работа. Оставиха ме да спя на втория етаж на фурната. Отдолу печаха хляб на затворниците, а горе бе топло. Фурната бе на два етажа. Това ме спаси. Аз можех да ям само супа от картофи. Но на готвача му омръзнах и ме изруга, че съм ял храната на затворниците без да работя. Аз си замълчах, но след като му направих и оправих печката, той се смекчи към мене.

 

Посрещаме Нова година там във фурната. На една дълга маса сме седнали шест човека - затворници, включително и готвача, който бе също затворник. Имаше един човек, който бе чиновник и бе купил 150 билета от Държавната лотария, но със служебни пари. Очаквал да спечели и след това да възстанови сумата. Не спечелил нищо. После повторил, потретил, дошла финансова ревизия, а парите ги няма. Затова го бяха вкарали в затвора. Та той седи на масата и всички вдигаме наздравица с канчета напълнени с боза и се чукаме. Изведнъж този човек се разплака, защото си спомни за това как са посрещали у дома Нова година със семейството си. Ние гледаме и се смеем. Тук ние се намираме в друг свят. На входа има надпис: „Надежда тук всяка оставете!" А той плаче за другия свят, който се намира горе на земята, над главите ни и за хора, които крачат върху нея. А ние се намираме в подземията на преизподнята: Макар че дишаме същия въздух, ядеме същия хляб, пиеме същата вода, както човеците от горната земя, но ние сме облечени със затворнически дрехи и сме поданици на долната земя. Господарят на долната земя управлява своята държава с други закони и служителите му са от друг свят. Аз го зная това и само се усмихвам. Чудновати работи ставаха в затвора. Също като в приказките. Обърнаха се към мен и поискаха да кажа нещо. Аз им разказах една приказка, която знаех от детинство и която приказка всяко българско дете я знае. Как седмоглав змей краде поданиците от горната земя и ги завежда в долната земя и ги прави на роби, за да му работят. Всички плачат, защото тази история е приказка за горния свят и за горната земя, но тя не е приказка за долната земя, където ние сме насядали шестима на масата, облечени със затворнически дрехи и се чукаме за наздравица със затворническите канчета напълнени с боза. Тази история, която горе в горната земя е приказка, тук бе една гола и обикновена истина. Всички плачат. Разказвал съм много приказки, години наред, но никога не ми се случи с такъв успех да се посрещне разказана от мен приказка. Гордея се с това, защото и аз бях част от тази приказка. Чудновати работи ставаха в затвора, защото бяхме от света на долната земя. Там има друго човечество, други поданици, с друг Господар.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...