Jump to content
valiamaria

3. ГОДИНИ НА ПРОБУЖДАНЕ

Recommended Posts

3. ГОДИНИ НА ПРОБУЖДАНЕ

 

През втората година на моето следване в института през юни, в града ни (живеехме тогава в Шумен) бе дошъл Учителя и отседнал у ръководителя на малката братска група, каквато тогава съществувала в града. Аз бях дочула нещо, но нямах възможност да проявя интерес, пък и имах може би и известно предубеждение, допущах, че се касае за спиритуализъм. Дъщерята на ръководителя на тази малка духовна група бе съученичка на сестра ми и тя бе й дала един том беседи, доколкото си спомням, трябва да е бил тома първа или втора серия "Сила и живот". Сестра ми донесе книгата у дома, а трябва да отбележа, че и двете ние бяхме любознателни, обичахме да четем. Аз прочетох само заглавието, което изведнъж ми подсказа богато съдържание и изказах съжаление, че не мога сега да прочета тази книга (а тя трябваше да се върне скоро) тъй като бях в разгара на сериозни изпити, завършвах института. Обаче в себе си казах: "Аз ще подиря тази книга по-късно". В същото време, при една набързо станала среща с моя преподавател, последния сподели впечатлението, което получил от личната среща с Учителя, която имал. Бил поканен като идеен човек в дома на ръководителя на духовната група на вечеря и разговор. Така възторжено бе ми предал впечатленията си, че у мен се създаде представа, че Учителя е необикновен човек и у мен се зароди желанието да го видя.

Три месеца след това аз бях вече прогимназиална учителка в едно голямо село в Търновско. Когато напущах дома на баща си аз взех само три книги със себе си от скромната семейна библиотека, от които едната беше "Наука и възпитание" от Петър Дънов. Бях положила много усилия, много труд при тежки и оскъдни условия докато си извоювам терен, на който да стъпя в живота. При това, от никъде видимо съдействие. Баща ми бе сключил втори брак. Аз изживявах голям нравствен конфликт, голямо противоречие досежно любовта в семейството и това даде в резултат отчуждаване, но не и спокойствие. Сега пред мен се очертаваше учителското поприще, за което не бях мечтала, а се бях приготвила по необходимост. И в себе си, бях изправена едва ли не пред нерадостна перспектива. При мисълта за незадоволените желания от една страна и от друга - като помислих, че ще се проточат дългите еднообразни години на село, в среда, която не е интелигентна, не ми е близка, чувствах в самото начало, че ще се задуша. Тогава още не съм съзнавала ясно и дълбоко, че трябва с радост да отдам силите си в служба на народа. По-късно това се промени, аз намерих приятност в самата работа с децата и с общуването с хора от града. Бях затворена, самотна, предпазливо пристъпвах към всичките нови хора, сред които трябваше да живея и работя. Аз, която съзнавах, че отсега нататък започва дългия процес на самообразование, оставих да изминат първите 1-2 месеца без да се докосна почти до книгите, които ми бяха изобщо любими приятели. Но съдбата се намеси. Тя ме изведе от тази временна апатия.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×