7. ПЪРВИТЕ СТЪПКИ

[valiamaria]

7. ПЪРВИТЕ СТЪПКИ

Дома, в който живееше Учителят беше малък, приветлив, на етаж и половина, в горния етаж беше стаята му, приемната му и стаята на стопанката на дома. Една мила възрастна сестра с побелели коси, която цял ден посрещаше и изпращаше гости, посетители на Учителя. Той нареди при нея да нощувам. В сутерена имаше кухня и една малка трапезария, в която обядваха всеки ден около 20 души. Аз пак се превърнах в зрение и слух, всичко ми беше много интересно: по време на обед и закуска имаше разговори, имах лични срещи с Учителя, а колко са ме вълнували песните! Тук се пееше едва ли не по всяко време, защото тъкмо тогава Учителя даде последователно десетина от първите малки песни, които Той нарече окултни упражнения и лекциите му в общия клас бяха все върху окултната музика. И с какво увлечение и радост се посрещаше всяка нова песен. Аз живеех интензивен, напрегнат вътрешен живот, бях богато възнаградена за всичкото страдание, което бях преживяла по време на боледуването ми. Учителят беше особено внимателен към мен, питал сестрата, при която спях, добре ли ме е настанила, поръчвал да ме завива, да не се простудя, а сестрата ми разказваше това с някаква детинска простота. Но дните бяха броени, отпуската ми изтече и аз с нескри-вана тъга напуснах това ново за мен семейство, за да се върна в село на работа. Бяха изминали три месеца от учебната година.

Започна моето ученичество. Интензивния вътрешен живот продължи, не смогвах да чета, да задоволявам възникналите нови интереси, в стаята ми се лееха бързо заучените нови песни. А най-важното - изживявах голяма радост от това, че се бе сбъднала една моя близка мечта. Когато разбрах, че няма да ме огрее следване в университет и че навярно ще остана с полувисше образование, аз замечтах да следвам някакъв общообразователен курс задочно, да получавам по пощата лекции, които да ми дават познания и от наука и философия, и от изкуство. Излезе, че аз просто съм предчувствувала, отколкото мечтала. Всъщност, тоя "курс" е бил Школата на Учителя, от която започнах да получавам лекции. Същата година бе открит младежкия клас. При това лекции с много по-богато съдържание, отколкото бях си мечтала. Всяка седмица пощата ми носеше по един голям, тежък плик и така не се почувствувах толкова откъсната от новия идеен кръг. Разбира се, далеч не можех да следя изцяло богатото слово, което даваше Учителя само за една седмица - неделна беседа, лекция от общия клас и такава от младежкия, за която вече казах, не можех да следя и участвувам в богатия и разнообразен живот, който се развиваше около Учителя. Затова, когато наближеше ваканция, Коледна, Великденска или лятна, аз изпитвах такава радост, че броях дните и часовете, след които ще бъда при Учителя и ще се потопя макар за кратко време в живота около Него. физическото разстояние не ме плашеше, не ми тежеше, аз тръгвах с първия възможен влак и се завръщах в село с последния възможен влак. Какво са за въодушевената младост дългите разстояния, влаковите закъснения, уморителните пътувания през опушени тунели, щом след като ги изминех, стъпвах на шумния перон на оживената гара, бързо прекосявах част от големия град, за да стигна малката бяха къщичка на ул. "Опълченска" 66, където тогава живееше Учителя? Какво струваше усмивката Му, първото докосване на ръката Му, топлите думи, с които ме посрещаше, знае само душата ми, това не мога да разкажа с думи.