Jump to content
valiamaria

12.ТЕЛЕФОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Recommended Posts

12. ТЕЛЕФОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

През лятото на 1942 г. само няколко души братя и сестри имахме щастието да бъдем с Учителя на рилските езера. По цели дни бяхме все около Него.

Един следобед сме край охлюва, каменното изградено построение във вид на спирала, Той беше дал идеята, ние бяхме градили в миналите лета тоя охлюв, който имал отношение или по-скоро символизирал еволюцията на българския народ. Разговаряме на разни теми, денят е топъл, езерните води синеят и блестят, огреяни от слънце. Изведнъж Учителя повдига за малко завесата и заговорва за мен, но в трето лице като, че аз не съм там: "Тя, Стоянка в миналото, последния, който я обичал, искал тя да следва медицина, но тя се уплашила и побягнала в манастир. Там се научила да служи на Луната, но после съжалявала, че не е учила медицина, затова сега ходи, наднича, интересува се от билки, но тя ще завърши медицина". Завесата се спусна, а аз останах да мисля и разбрах защо още като дете говорех, че ще стана монахиня, а като гимназистка украсявах стаята си с картини все с монашески сюжети. Защо тъй много исках да следвам медицина и не един път бях изказала съжаление, че това не стана. Но разбрах и друго, че дадено желание може да се отложи, да се изпълни в друг живот. Нека да разкажа и за един случай, който ме озадачи и по който УЧителя не ми даде никакво обяснение.

В един летен ден прекосявам по диагонал площадката пред приемната на Учителя, виждам вратата отворена и едва стъпила на прага, слушам телефонен звън. Учудено възклицавам: "А, вие имате телефон, Учителю!" "Да, рекох, телефон, обаждат се мъртвите." "Как?", недоумението ми расте. "Да, майка ти се обажда, аз я видях още ти когато се зададе." "А какво иска тя", питам напрегнато аз. "Не зная", беше краткия отговор. "Ха, има ли нещо вие да не знаете?", продължавам аз. Мълчание. Приближавам до масата, разглеждам апарата, виждам призми, колелца, но никакви обяснения не последваха. Нито пък чух някой от приятелите да заговори за тоя апарат като техническа новост. Кой го беше донесъл и къде изчезна, не узнах, пък и не питах.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×