Jump to content
valiamaria

16. КАРМА ОТ ВРЕМЕ "ОНО"

Recommended Posts

16. КАРМА ОТ ВРЕМЕ "ОНО"

През време на зимната ваканция, опаковайки куфара аз пристигнах на Изгрева и отсядах при приятелите. Жадувах за контакт с Учителя и Словото Му. Това правех и през пролетната ваканция. Но през лятната ваканция учителката Стоянка имаше възможност да бъде и на Изгрева, и да се качи на 7-те езера на Рила. Това бяха щастливи и светли дни в моя живот. След това се прибирах в моето село, Богданов дол, окръг Пернишки и работех между тоя народ като учех децата му, получавайки скромна учителска заплата, която едва ми стигаше да преживявам. Веднъж Братството пътуваше с влак София-Дупница, откъдето тръгвахме за Сапарева баня и оттам се изкачвахме за 7-те рилски езера. Минавайки с влака показах с поглед селото си, което трябваше да бъде зад хребета, на Учителя. Там в това село имах най-големите си неприятности в живота с колегите-учители, така също и с местното население, а да не говорим за непослушните ученици. Едва издържах, но не можах да се преместя в друго село, макар че бях правила многократни опити. Учителят отправи своят поглед нататък, начумери се малко, смръщи малко вежди и каза: "Ех, имала си карма там от време оно с тези хора. Не се кахъри, нали си плащаш полиците? По-добре да плащаш, отколкото да те чакат кредиторите. Щом се разплатиш и те ще те освободят".

Гледах през прозореца на влака, всичко се движеше пред очите ми и дървета и телеграфни стълбове, ниви, къщи и сълзи се наливаха в очите ми. Спомнях си колко плач и сълзи съм проляла в това село. Ако със сълзите можеше да се напои някоя нива с жито или царевица, то големи чудесии щяха да се народят. А колко песни съм пяла на тези деца, колко песни съм изсвирила на цигулка и на китара в това село. Колко много съм поила душите им без те да знаят с песните на Учителя и колко много съм поливала със сълзите си техните огорчения, които са ми нанасяли. Беше и плач, беше и музика. Обикновено едното преливаше в другото и накрая всичко се преобръщаше в молитва към Учителя и към Бога. Ето сега съм с Учителя и Словото Му ме осветли и показа защо съм страдала и защо съм ронила сълзи и защо съм им пяла и свирила песните на Учителя. Трябваше да си изплащам сторените грехове от миналото и натрупаната карма като кредит взет при минало прераждане, което аз не знаех, от времето „оно" и трябваше да го изплатя. Аз се съгласих със себе си, че трябва да се разплатя до грош. Така и стана. Като се върнахме от Рила есента ми предложиха самите те преместване, понеже трябваше да настанят в селото новозавършила учителка родена от същото село. Как съм се радвала! Те също бяха доволни, че хем се отървават от претенциозната учителка каквато бях аз, хем така устройват свой човек на работа в своето село. Разделихме се с разположение и доволни всички. Вероятно си бях изплатила всички полици на кармата си с тях от времето "оно". И най-интересното бе, че Учителят цитира именно тази тяхна дума, която населението я употребяваше доста често. Израза от време "оно" означаваше период от изминала история граничеща с изминала вечност. Когато искаше да покаже селянинът от това село, ръката на провидението, казваше следното: "Он си знае работата". Аз се убедих, че наистина този "ОН" си знаеше много добре работата, както моята, така и на селото и бях благополучно освободена като учителка от това село. И бях освободена именно за това, защото "ОН" си знае работата. Така се сбъднаха думите на Учителя.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×