Jump to content

17. ВРЪЩАНЕ НАЗАД НЯМА


Recommended Posts

17. ВРЪЩАНЕ НАЗАД НЯМА

Бях споменала, че бях учителка в село Богданов дол, Пернишко. Там престоях 10 години. Толкова много неприятности имах с колегите, с жителите на това село и с учениците - не е за описване, но издържах. Накрая отидох да се оплаквам на Учителя и да го питам какво да правя, понеже силите ми и търпението ми се изчерпиха. Вече знаех от Него, че изплащам своята карма в това село от време „оно". Отидох и Му разказах мъките си от 10 години. Той ме изслуша и каза: "Отначало аз исках да работя в църквата и да я реформирам съгласно Божите Слово. Но тогава поповете скочиха срещу мен. Аз като разбрах, че не ме искат поповете повече, вече не се върнах обратно и те се озлобиха към мен, защото беше спрян Божият кран, от който и те пиеха. Пиеха от Живата вода на живота. И не се върнах вече." Учителят спря и ме погледна. В погледа Му прочетох такава голяма мъка и такова велико страдание, че се засрамих, че съм представител на този народ застанал пред Него. Разбрах заради какво Той беше толкова хулен и преследван от църквата. Те веднъж бяха вкусили от Живата вода и Живото Слово и след като Божият кран бе спрян, те бяха ожаднели и огладнели и след това вбесени и се нахвърлиха върху онзи, който бе спрял Божият кран. Като прочете мисълта ми, Учителят се усмихна и рече: "Точно така!" Аз се обърнах към Него: "Учителю, така и аз ще направя като вас. Ще ги напусна". Учителят кимна одобрително с глава. Отидох и си подадох в инспекцията оставката. Беше приета. С нея се явих в селото си. Показах я на кмета и на колегите. Наблюдавах реакцията им. Беше невероятно. Преди няколко дни те не можеха да ме понасят, а сега скочиха всички и извикаха: "Не те пускаме, учителко!" "Ще ме пуснете. Аз имам вече заповед и си тръгвам". Тогава прочетох в очите им истинско съжаление. Тогава разбрах, че аз 10 години съм ги хранила с моите молитви, поила съм ги с моите песни, наторявала съм нивите им с моите сълзи и съм носила на гърба си всички техни проблеми. Аз изведнъж се освободих. Излезнах от този грамаден похлупак и връшник, който подпирах с главата си и с раменете си. Измъкнах се и започнах да дишам вече свободно и то пред тях, в тяхното село. А целият товар, който носех аз се стовари върху тях. И тогава усетиха тежестта му и завикаха жаловито и на умряло: "Не те пускаме, учителко! Ние свикнахме с тебе. Та ние сме заедно цели 10 години!" Аз ги наблюдавам. Но аз вече съм свободна, аз бях се измъкнала от под този чадър и стоях вън от него и вече можех спокойно да ги наблюдавам. Беше гледка за чудо и приказ. Тази гледка беше такава величествена, че съответствуваше на моите 10 години мъчение и страдание в това село. И си спомних думите на Учителя: "Връщане назад няма!" В друг един такъв случай Той сподели с мен: "Когато ви гонят от някъде не се връщайте на същото място. Не ровете в същите стари, зараснали рани. Оставете времето да ги заличи". Да, аз тръгнах, но вече освободена от мъчителите си. Те не знаеха защо и как се освободих, но съзнаваха, че съм свободна и че ги напускам и съжаляваха за мен. Натоварих багажа си на една волска кола и когато напусках селото взех китарата и започнах да свиря и да пея песни от Учителя. Бях свободна и за пръв път усещах какво означава свободен човек да пее песни дошли от един свят, където свободата е необятна и вечна. Защото този свят е свят на Духа и свят на Истината.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...