Jump to content

19. КОФАТА, КОЯТО РОДИ ПРОЗА


Recommended Posts

19. КОФАТА, КОЯТО РОДИ ПРОЗА

Беше настъпило времето на последните ми дни от пролетната ваканция, която прекарах на Изгрева. Трябваше да се сбогувам с Учителя. Тръгвам по стъпалата нагоре, но се блъснах в една кофа, която една сестра бе сложила на улука да си събира дъждовна вода да си мие с нея косите. Учителят препоръчваше дъждовната вода събрана от покривите и от улуците и сестрата бе решила да изпълни съвета на Учителя, поставяйки кофата там където не трябва, но точно там, където можеше да се събере дъждовна вода. Чу се трясък, кофата се търкулна и водата се разля. Аз не знаех кому е хрумнало да сложи точно тази кофа тук. Навън ръмеше тих дъждец. Като чу трясъка от кофата сестрата излезе и започна да се кара с мене. Наруга ме и изля всичко, което се бе събрало в нея в разстояние на година като огорчение и недоволство върху главата ми. А беше по-млада от мене. Какво бе видяла като символика от тази бутната и разлята кофа, аз не знаех, но това което тя изля върху ми като хули беше много. Аз замълчах. Бях виновна. Заболя ме глава. Аз отидох в стаята си и започнах да си прибирам багажа в куфара, по едно време почувствувах потребност вътрешна да излея цялото си състояние върху лист хартия и да го опиша подробно. Седнах и го написах. Успокоих се. Сложих написаното в джоба си. После огледах готовият куфар за път и отново тръгнах към Учителя като внимавах да не изникне някоя друга кофа на пътя. Но благополучно се качих горе по стъпалата, чукнах на вратата Му, чух гласа Му и Той ме прие. Разказах всичко на Учителя за случилото се. Учителят се усмихна и ми каза: "Я прочети и да видим какво написа по този повод?" Аз се изненадах, понеже това не бях споменала, че имам написана изповед за този случай. Бръкнах в джоба си, извадих листа и го зачетох. Учителят слушаше. Накрая ми каза: "Виж какво интересно нещо е родила кофата!" Аз стоя изправена и Го поглеждам. Той се смее. Аз хващам комичното и трагичното в този миг с тази кофа и се разсмивам. Смеем се двамата. Всичката ми неприязън към кофата и сестрата изчезна. На раздяла Учителят ми каза: "Когато си в такова състояние - пиши! Излей го в проза и поезия. Напиши го на хартия и го изкарай вън от себе си и тогава го проучавай внимателно". И така правих впоследствие. Най-интересното бе, че след време когато го препрочитах, направо го изучавах като нещо сътворено чрез мене, но не беше мое, но нещо преминало през мене и отишло в размисъл и отпечатало се в думи и реч. Така се раждаха моите есета, поезия, проза и размишления. Аз не се родих като поетеса от богинята на вдъхновението, но аз се родих чрез една кофа с разлята вода. От там дойде моето раждане на земята като поетеса. След като се родих срещнах Учителя и Той вдъхна в мен чрез Духът си началото на моята поезия. Това беше дъхът на Животворящият Му Дух чрез Словото, което бе Сила и Живот за всички, които Го заобикаляха. Родена бях чрез една кофа с вода, а ожитворена чрез Духът на Словото на Учителя. Словото му бе Дух, а Духът му бе Сила и Живот.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...