Jump to content
valiamaria

21. ЖУРНАЛИСТИ НА ИЗГРЕВА И ЗА ИЗГРЕВА

Recommended Posts

21. ЖУРНАЛИСТИ НА ИЗГРЕВА И ЗА ИЗГРЕВА

Ние бяхме Школа. Имахме селище, имахме салон и си имахме Учител. А общественото мнение се люшкаше все в отрицателните си преценки за обществото ни на Изгрева до пълно отрицание. Затова спомогнаха и недобросъвестните журналисти, които бяха подкупвани. Понякога те идваха на Изгрева, разпитваха ни, оглеждаха ни. Имаше сестри, които им разказваха с удоволствие, като смятаха, че те ще напишат нещо хубаво и красиво за Изгрева и за Учителя. Така след едно такова разказване с подробности излязоха в един вестник преиначените думи на сестрите и коментар срещу Учителя. Ние всички се възмутихме от написаното. А сестрите бяха посраме-ни и някои ги упрекнаха: "Видяхте ли, с вашите приказки пред чужди хора вместо да изпишете вежди, извадихте очите на Учителя". Те мълчаха, засрамени и плачеха, че срещу тях е извършена неправда и вместо тяхната истина, която са разказали за Школата е била заменена с долнопробна лъжа. Но това беше урок за всички ни. Но ние направихме друго. Изкупихме този вестник и изрязахме снимката на Учителя и си Го сложихме на стените на бараките. А вестника изгорихме. Така направиха всички. На следващия ден виждам как сестрите-душеприказчици вървят и плачат. Разкайват се за погрешката си. Аз ги успокоявам, че това е урок за всички ни, а те ми казват: "Да знаеш, сестра, като ходим от барака на барака, за да разкажем какво стана и как ни излъгаха, то ние виждаме на всяка стена закачена снимката на Учителя изрязана от този вестник и виждаме грехът си закачен на всяка стена и забоден с по няколко карфици". Казах им, да отидат при Учителя и да

Му се извинят. Учителят ги прие. Като Му разказаха всичко, че си виждат погрешката закачена с Неговия портрет на всяка стена от онзи вестник -направо се срамуват и като че те са разпънати там с тези карфици. Учителят ги успокоява: "Е, вас са ви разпънали нашите приятели с карфици и висите сега по техните стени. А мен ежечасно ме ръзпъват вашите погрешки и те се забиват като копия в мен". Те целуват ръка и се отдалечават.

Дойде след време друг журналист, но вече с фотоапарат. Ние вече си бяхме научили урока и бяхме въздържани. Той се учудваше защо всички мълчим и го гледаме с недоверие. Накрая той бе приет от Учителя и разговаря с Него. В следващия брой в неговият вестник излязоха много от неговите снимки за Изгрева. Всички отидохме и си купихме от този вестник. Изрязахме всички снимки. Те бяха много качествени. Вестника не го изгорихме понеже нямаше нападки срещу нас. Отново си окачихме снимките по стените. Вече си знаехме урока. Никой вече не плачеше и не бе винен от нас за направения провал. Защото ние наистина с нашето несъвършенство насочвахме ударите на враговете на Школата срещу идеите на Учителя. Защото обществото в града ни сочеше за всяка погрешка с думите: "Вижте ги, те всички са такива". А ние знаехме какви сме. Но бяхме дошли в Школата да се променим и да се учим чрез Словото на Учителя!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×