Jump to content

25. ОБРАЗЕЦ НА ИСТИНСКИЯТ ДОМ


Recommended Posts

25. ОБРАЗЕЦ НА ИСТИНСКИЯТ ДОМ

Случи се така, че получих малко наследство от моят дядо през лятото на 1935 г. С моята селска учителска заплата преживявах горе-долу. Но какво да правя с тези пари? Къде да ги вложа? Много пъти срещах в беседите различни мисли за богатството на съвременните хора, което им пречи да бъдат истински човеци. А аз исках да бъда човек и половина и то истински. Отидох и питах Учителя какво да правя. Казва ми: "Купи си място на Изгрева". Аз се изненадах и тутакси Му отговорих. "Та аз не съм дошла тук на Изгрева за място!" Учителят без да ме поглежда, повтори: "Купи си място!" Ами сега? Нещата се променят коренно в мене и около мене. Трябва да Го послушам. Зная, че ако не Го послушам ще съжалявам стократно по-късно и толкова пъти ще плача заради непослушанието си.

Разпитах се насам-натам, къде има място за продаване на Изгрева.

Насочиха ме към Никола Антов. Отидох при него, той имаше една част от парцела си, който бе укрил по някакъв начин и искаше да продаде именно тази част на мене. Съгласих се, но цели две години продължи покупката с много неприятности, недоразумения и разигравания. Накрая имах документ за покупка на място. Прибирам се на Изгрева, отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, все едно, че бях при ада". Той ме погледна. "Тогава иди и го продай". "А, Учителю, втори път не мога и не отивам там в ада". Учителят си замълча. Така остана мястото на мое име и вложих парите на дядо ми.

Минава време и Учителят ми казва: "Там на мястото ти трябва да се построи жилище". "Но, Учителю, как аз ще го строя?" Пита ме: "От какво имаш нужда?" Отговорих: "От една стая и кухня!" "Добре, аз ще се погрижа за строежа. Приготви си парите за това". Аз се съгласих. След време аз Му занасям в плик парите си и Му казвам: "Учителю, на вас имам вяра, но на останалите нямам. Виждате, че ги отделя от залъка си на учителската си заплата. А тук има братя, които харчат парите, без да им мигне окото". "Аз ще се погрижа за това да имаш точна сметка". После разбрах, че Учителят дал нареждане на Борис Николов с други братя да я построят. Учителят имаше идеи, които искаше да реализира и да създаде образец, каква трябва да бъде новата къща на Изгрева. И затова с моята къща Той стори това. Учителят всеки ден престояваше по един-два часа на строежа и даваше наставления на братята строители. Аз виждах това и давах тълкувание на сестрите, че Учителят прилага новата си идея - какви трябва да бъдат къщите на Изгрева. Споделих това становище с Учителя. Каза ми: "Колко си наблюдателна". И по-късно каза: "Човек, който живее хубаво, заслужава такава хубава къща". Много сестри ревнуваха, че се строи именно такава къща за мен. Учителят лично взе участие вътре при оформянето й. Аз се движех и наблюдавах отвътре и почуквах с пръсти, дали е здрава и дали ще издържи. Той прочете моето смущение и ми каза:" Тази къща ще те изкара". Когато през 1971/72 г. взеха Изгрева за руска легация и трябваше да напусна къщичката си, бях се уплашила, че щом я напусна тази къща веднага ще ме задигнат в другия свят. Но за мое учудване останах жива. Това не беше моя карма. А кармата беше на този народ, чийто служители и синове разрушиха Изгрева. Кармата бе и на Русия и на нейният комунизъм към Братството и Учителя. Аз казах: „Аз нямам нищо общо с това разрушение и разруха. Отговорността да се поеме от онзи, който руши и който ни прокуди от Изгрева". И той ще си я поеме. В това съм убедена. Ако не аз, то другите след мене ще проверят това.

Учителят помогна да се направят и други къщички. На Савка Керемидчиева също бе скована бараката по Негова идея, както и на Христо Цонзоров, който впоследствие се бе обърнал срещу Учителя.

Дойде един брат и засне цялата къща отвътре и отвън. А Илия Узунов направи план на размерите и му ги предаде. Така ще се запази за следващите поколения. Аз живях в най-хубавата къща направена по идея на Учителя и Който взе лично участие със собствените си ръце при изграждането. До нея направиха като огледален образ още една половина и я залепиха - с кухня и стая и тя остана като братска гостна стая за онези приятели, които идваха от провинцията, за да преспят в нея. Когато идваха приятели и оглеждаха къщичката, обръщаха внимание на фасадата, на архитектурния план, на прозорците и на сводестия таван. Учителят прокара свои идеи: накъде трябва да бъде обърната къщата, какви да са прозорците, как трябва да става проветряването, как да се разстила светлината на прозорците, как да бъдат поставени леглата. Изобщо всички Негови идеи споменати в беседите тук намираха своето потвърждение. Когато накрая Борис Николов я построява, отива при Учителя и Му занася тетрадка с точна сметка за построяването на къщата до последния пирон. Учителят взима тетрадката и без да я прегледа я пуска в отвора на пернишката печка, която забумтява още по-силно. Това бе опитност за мене и потвърждение на това, че всичко е направено точно и не са присвоени средства. И опитност за Борис - та когато почва нещо да прави, да го прави с точна сметка и отговорност.

В тази къщичка дойдох да живея постоянно след като се пенсионирах. Моят "велик" съсед бе Никола Антов. С него имах много неприятности впоследствие започнали на времето още със закупуване на мястото от него. Но тази къщичка бе запазила аурата на Учителя и това ме съхраняваше до края на живота ми прекаран в нея. Тя наистина ме изкара, както каза Учителят. От там ме преместиха в друго жилище построено от държавата,където трябва да прекарам последните си дни. Но моят истински дом бе Изгрева и онази къщичка, по чийто план и ръководство бе направена от Учителя. Тя остана като образец на истинския дом, в който трябва да живее ученика на земята.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...