Jump to content
valiamaria

33. УПЛЕТЕНА КАТО ПЕТЕЛ В КЪЛЧИЩА

Recommended Posts

33. УПЛЕТЕНА КАТО ПЕТЕЛ В КЪЛЧИЩА

Винаги когато ми се случваше нещо, аз го разглеждах от всички срани, разглеждах нещата всестранно дори и когато бях и сама в стаята. Говорех си на глас. Бях така устроена, бях аналитичен тип. Това нещо съм го показвала и пред Учителя при нашите разговори. Обичах да разнищвам нещата докрай. Но като ги разнищвах, разплитах онези конци и връзки чрез които тези неща бяха скрепени и ушити. Но пък се заплитах в освободените конци като петел в кълчища. На село хората садяха гръсници (коноп), порастваше, отскубваха го след това го потапяха в реката, стоеше няколко седмици, изваждаха го .сушаха го и след това го кълцаха в едно устройство така, че стеблата му, наречени пъздерки се трошеха на парченца и оставаше онова лико, което дава кълчищата. От кълчищата тъчеха чували, а бедните хора -ризи, кълчищата се предяха, правеха се върви и най-важното въжета и канапи. Тогава обикновено кокошките се ровеха в пъздерките и най-вече петлите се уплитаха в кълчищата, падаха по гръб, вдигаха краката си и крякаха. Беше много смешно и забавно. Тогава стопанина отиваше при падналия и уплетен петел, повдигаше го, слагаше го между краката си и с двете си ръце го разплита, като бавно и бавно изтегля уплетените кълчища от пръстите на краката му. След това го повдигаше, хвърляше го във въздуха, петелът хвърчи, приземява се, започва да подскача и да кукурига. Ето, това означава уплел се като петел в кълчища

Отивам при Учителя и подробно разглеждам една така разплетена от мене бърканица между нас и показвам как съм се уплела и че не мога да се справя с последиците, защото имам силно главоболие, болки в очите и съм влезла в депресия. Учителят ми каза: "Няма да задържаш в съзнанието си негативните страни на ума си и мислите му, които граничат с отрицателните страни на живота. Ще се чистиш! Ще се освобождаваш сама! Нали знаеш как се разплита уплетен петел в кълчища?" Учителят се усмихна. "Да, ама трябва някой да ме вдигне във въздуха и да ме освободи от кълчищата, с които съм се уплела". "Аз това и правя, освобождавам те, но ти казвам, да не ходиш в пъздерките и да ровиш с краката си кълчищата, за да не се уплетеш отново". Аз Му целунах ръка и си тръгнах за село. Когато пристигнах там аз бях оздравяла. Учителят беше ме разплел и премахнал кълчищата от уплетените ми крака, т.е. беше изчистил съзнанието ми с онова отрицание, което го бе задръстило. Понякога отново забравях за случая и се връщах към моята стара привичка, да разнищвам случки, събития и факти. И като ме тресне отново по главата онова ми ти главоболие, то веднага се сещам за петела упле-тен в кълчища. И тогава викам: "Учителю, отново се уплетох в кълчищата! Помогни ми да се освободя. Обещавам повече да не влизам там." Учителят отново ме освобождава, но пусти стари привички понякога отново ме вкарват в кълчищата, за да ровя онова, което не трябва да върша и да търся онова, което не се търси, защото го няма.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×