Jump to content
valiamaria

34. ЦЕНАТА НА ЕДНА ОПИТНОСТ

Recommended Posts

34. ЦЕНАТА НА ЕДНА ОПИТНОСТ

Имах неблагополучието да създам една сърдечна връзка с едного. Имах неразумността чрез нея да си създам много неприятности, да изразходвам много психическа енергия, която пръснах на вятъра, което ми отне много време. А изгубих още по-ценно време докато се справя с правилното развързване от тази сърдечна връзка. По обикновеному ще кажа, че това бе една любовна история. Ще да кажете как е възможно и как е станало това? Щом е станало, значи може. След това стократно съжалявах, че се бях хванала на това хоро. Няма как, хванеш ли се, трябва да го изиграеш по всички правила. На село е така. Хване ли се някой на хорото, което като се извие на мегдана, никой не те пуска, защото всички се държат за коланите, един за друг, вплели са ръце, кръстосали ръце, тропат и играят по свирката на гайдата. Ако някой реши да се пусне, ще разкъса хорото, затова никой не го пуска. Ако си пуснеш и двете ръце, ония двамата от двете ти страни, един от ляво, друг от дясно те държат за колана и не те пускат. Отстъпване няма. Значи изиграваш хорото си до края. Изиграх си хорото, накрая ме пуснаха и аз се освободих от тази сърдечна връзка.

Мина не мина време, зададе се на пътя ми друга такава връзка. Да, ама аз не искам вече да се хващам на това хоро, защото вече знам този урок. Дърпах се, дърпах се и накрая се насадих сама да мътя пачи яйца. При патките е така. Като ги сложат върху полога да мътят яйцата, то ако тя стане и напусне полога да търси храна и вода или да се поразходи, то яйцата изстиват, накрая стават запъртъци и не се излюпват патенца от изстиналите яйца. Затова патката седи на полога, не го напуска докато не дойде мъжкаря, т.е. патока да я смени и той ляга на полога вместо нея. Така той я сменя и те се редуват. При кокошката това не е така и при кокошите яйца -тя става, разхожда се и после пак се връща. Та тук сама се бях насадила на пачи яйца, а мъжкаря го нямаше да ме смени и чак като се излюпиха яйцата, които мътех, ме освободиха. Та пачите яйца бяха моите неосъществени желания. Та ние бяхме в младостта си. Всичко вреше и кипеше у нас. Защо разказвам тези приказки. Та аз бях учителка на село и живеех между този народ и се ползвах от неговия бит.

Накрая отивам при Учителя и Му разказвам всичко. Той ме изслушва внимателно след като дълго и подробно разказах тези два случая - за хорото и пачите яйца. Каза накрая: "Аз знаех, че така ще стане!" "Но защо не ме предупредихте, Учителю? Как може така да знаете и да мълчите и по този начин една ваша ученичка да се мъчи на село, да играе хоро дето не знае как се играе и да мъти яйца когато не знае, че са били пачи яйца?" "Ако бях сторил това, което искаш сега щях да те лиша от една опитност. А опитността понякога е по-ценна от страданията, които човек преминава." Аз останах с отворена уста. Ахнах от почуда. Промълвих: "Ах, Учителю..." останах си с отворената уста и с това прехласване от този неочакван обрат, който никога не очаквах. Това оцених много по-късно.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×