Jump to content
valiamaria

36. КОШНИЦАТА

Recommended Posts

36. КОШНИЦАТА

Имахме лозе на Изгрева в градината. Заловиха един човек, който беше влязъл в градината и береше чуждо грозде. Хванаха крадеца. Дядо Ради го завежда при Учителя и казва: "Крадец на грозде!" Учителят го поглежда и нарежда на дядо Ради: "Вземете една кошница, напълнете я с грозде и я донесете тук!" Онзи през това време стои при Учителя и мълчи. Донесоха я. После Учителят я вдига и му я подава: "Вземи я и като искаш грозде пак дойди тук, но няма да крадеш!" Онзи взе кошницата, поглежда ни смутено, тръгна си, отдалечи се от нас на 30 м и побягна. Като се отдалечи на 50-60 метра и ни гледа дълго, дълго. После вдигна дясната си ръка до главата си и започна да я върти и с този жест да покаже,че ние всички сме откачени и ненормални. Втори път не дойде. Смятахме, че ще дойде на беседа като донесе поне кошницата. И там не дойде. Отнесе и задигна хубавата кошница. Дядо Ради много съжаляваше за голямата кошница уплетена с лозови пръчки. Да се уп-лете такава кошница трябваха не само лозови пръчки, но и голям майсторлък. Обикновено те ги използваха за носене на грозде от лозята, като предварително постилаха лозова шума и после редяха големите гроздове. Дядо Ради много съжаляваше за тази кошница, но изтърпя и отиде да сподели с Учителя: "Учителю, не ме е яд, че онзи краде гроздето, не ме е яд, че Му дадохте пълна кошница с грозде, но ми е жал за кошницата дето я задигна". Учителят го потупа по рамото: "И на него му хареса кошницата, затова не идва втори път". Хайде де, вие сега ще ми говорите, че българите се изтрепали да идват при Учителя. Моля ви се, те една празна кошница не върнаха. Ако бяха я върнали поне можеше да им щукне в главата някоя мисъл, че от кумова срама да влезнат в салона и да чуят някоя беседа. И така кошницата не върнаха и в салона не влязоха.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×