Jump to content
valiamaria

37. ПОЧЕРПУШКА С ЕДИН ЛОКУМ

Recommended Posts

37. ПОЧЕРПУШКА С ЕДИН ЛОКУМ

Настаних се като учителка в едно шопско село. Направи ми впечатление, че момчетата в това село много се биеха помежду си и дори стигаха до ожесточение. Едва ги разтървавах с окървавените им носове и оцапани с кръв лица. Това се повтаряше много често в моя клас. Другите учители при такива случаи се справяха по друг начин като изгонваха от клас биещите се. Понякога ги налагаха с пръчки по ръцете и така се справяха с немирниците и побойниците. Но аз не исках по този начин. Исках да приложа закона на Любовта, нали това четях от Словото на Учителя. Исках, но не знаех как, защото нямах метод. Не можех нищо да сторя. Отивам и питам

Учителя какво да правя при такива случаи. "Вземете двете биещи се деца и ги заведете в учителската стая и им дайте по един локум и на двамата." "Ами, Учителю, всички учители ще ми се смеят за почерпушката с локум. Ще си кажат, че вместо да ги накажа, аз ги черпя с локум. Голяма подигравка ще падне върху моята глава." Така умувах пред Учителя на глас, а Той мълчи и нищо не казва. Отидох си на село. Момчетата пак се сбиха. Но аз вместо да купя локум и да послушам Учителя и да ги черпя след побоищата, оставих нещата да си вървят по старому. Беше ме срам от учениците и страх от учителите, какво биха си помислили за мен. Те се биеха, аз мълчах и само ги разтървавах. Другите учители ги наказваха строго с пръчките и това плашеше децата от наказание и не се биеха в училище. Но се биеха навън, на улицата. Те направиха своят опит и имаха някакъв резултат и побоищата спряха в училището. Аз не направих своят опит, макар че отидох специално от село до Изгрева да питам Учителя как да се справя с тези побоища. Той ми даде метода, но аз Му възразих. И това ме спря. След това много пъти съжалявах, че не Го послушах и не направих своят опит и не приложих Неговия метод с почерпушката с локума. Непослушание и вироглавство от моя страна. Нали така бях устроена да умувам, да възразявам, да изнасям свои доводи, като че ли те имаха някакво значение пред думите на Учителя. Но такава бях в плът и кръв и в грях ме бе заченала майка ми по земята българска. Разбира се, това днес е моето оправдание пред вас. Но вината ми пред Учителя не може да се отмени с такива човешки оправдания.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×