Jump to content
valiamaria

45. ТИКВИТЕ НА ПЛЕТА

Recommended Posts

45. ТИКВИТЕ НА ПЛЕТА

 

В младите си години по едно време се завъртяха около мене разни мисли и желания да се омъжвам, да създавам семейство и да раждам деца. Мога да ви уверя, че аз не бях мома за подминаване, нито за отхвърляне. Ако ме подминеш пише ти се лошо. Ако ме подхвърлиш, пише ти се още по-лошо. То така хем ми се иска да се омъжа, хем не ми стиска, както казват селяните от моето село където учителствувах. Тази поговорка я проверих на практика. Иска ми се да се омъжа, но нещо ме тласка ту от един кандидат за жених и ту ме препраща на друг. А на тези женихи все нещо им липсваше и все нещо не им достигаше, за да затворя очи и да се реша. Все нещо малко не достигаше. Ама то в малкото е най-сладко. Накрая отидох при Учителя и Му разказах всичко, че искам да се омъжа, че ми харесват няколко кандидати, но че всеки един от тях ме плаши. Плашат ме поотделно, плашат ме и общо и тримата. Учителят ме погледна внимателно и рече: "Има си причина за това!" "Но каква е причината?" "Ти духаш тиквите на плета", завършва Учителя. Боже Господи, от къде на къде дойде тази поговорка в устата на Учителя? Зашеметена аз си тръгвам от Него. Стигам в къщичката си, лягам на кревата, забивам поглед към тавана и след малко с поглед тръгвам да търся къде са тези тикви на плета. И така полека-лека тръгнах, че се запътих до моето детство. У дома на село имахме дълъг плет и майка ми пролетно време посаждаше тиквени семки покрай плета. Те поникваха, след това простираха ластуни по плета, цъфтяха и след време виждахме как провисваха наедрели-те тикви. Есента ги обираха и след това майка ми нарязваше някоя тиква, поставяше я в тепсия, пъхаше я във фурната, тя се изпичаше, вадеше я и ние, децата скачахме от нетърпение, а майка ни възпираше: "Тиквата е топла. Внимавайте да не се опарите!" Тогава тя ни даваше по едно парче и ни караше да ги духаме преди да ги захапем. Някога гълтахме топло парче, то ни изгаряше, плачехме, но следващия път при следващата опечена тиква ние знаехме, че те парят и затова духахме ли духахме. Значи печена тиква се духа преди да се яде. Ами сега, това дето Учителят ми спомена, че аз духам тиквите още когато са на плета? Бях някога изгорена от ядене на топли тикви и сега ги духах още като ги видя, че са провиснали на плета. Тогава каква женитба аз искам, когато духам тиквите още на зелено? Тогава разбрах, защо на моите кандидати все нещо им липсваше и все нещо им недостигаше, за да стана истинска невеста. Разминах се с невестата и си останах като Стоянка.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×