Jump to content
valiamaria

48. ГЛАДНИТЕ УЧИТЕЛКИ

Recommended Posts

48. ГЛАДНИТЕ УЧИТЕЛКИ

 

Един път разбирам, че имам някаква спешна нужда да се срещна с Учителя. Трябва да се реши един много важен въпрос от живота ми и то много спешно. Това може да го разреши само Учителят. Затова бьрзешком се запътвам към приемната стая. А там имаше сестри-учителки и всяка една чакаше реда си. Но аз съм се запътила така вихрено, че онези чакащите тутакси ми направиха път, за да мина към вратата. Като че ли някоя невидима ръка ги отмести и те ми направиха път към вратата на Учителя. Разбрах, че Той бе направил това, за да ми помогне, за да не се създадат караници пред Неговата врата. Колкото време беше необходимо аз престоях при Него. Той ми разреши въпроса и аз бях като възродена в едно необикновено, възвишено състояние на духа. Изпитвах неописуема радост и бях се качила на небе сътворено от радост и хармония. В такова състояние аз напускам стаята на Учителя и започвам да слизам по завитата дървена стълба. Долу изведнъж онези, които ме бяха пуснали доброволно скочиха и се нахвърлиха върху мен. Започнаха да ме обвиняват във всички сторени грехове на Изгрева, като че ли бяха лично сътворени от мен. Изведнъж паднах от онова небе на блаженство, на което се намирах и се строполих в краката им от техните хули по мой адрес. Бавно се надигнах и се затътрих към дома. Почувствувах се ограбена от тях. Тогава разбрах, че те се бяха нахвърлили върху мен, за да ме оберат и да приберат към себе си онова,което носех в себе си като обита-телка на небесния рай. Това го направиха несъзнателно. За вас този факт е може би непознат. Но за тези души, които чакаха Учителя с часове, това не беше случайно. Те бяха ожаднели, те бяха гладни за онази небесна храна, която хранеше душите ни на Изгрева и която небесна манна ние получавахме само когато бивахме в Неговото присъствие чрез Слово и чрез песни. Тогава словесното мляко се вливаше в душите ни и те се хранеха.А когато това по една или друга причина не ставаше, те заставаха пред приемната на Учителя и огладнели чакаха с часове. Аз излезнах от стаята на Учителя в едно такова възвишено състояние на духа и на душата и онези, гладните учителки се нахвърлиха върху мен, ограбиха ме и едва не ме разкъсаха на парчета. Тогава разбрах онзи закон, който веднъж Учителят изрече: "Знайте, че на земята светлината без тъмнината не може да съществува! Тъмнината очертава и дава сенките, които дават контурите и формите на физическия свят. А светлината създава живота на тези форми". Така че аз в своето възвишено състояние на духа бях се докоснала до онази Божествена светлина, която излизаше от Учителя, поех част от нея и слизайки надолу по стъпалата, онези гладните сестри я усетиха, нахвърлиха се върху мен и ме ограбиха. Аз се върнах пребита у дома, но с един научен урок за съществуването на онези Духовни закони, които се управляват от светлината и от тъмнината.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×