Jump to content

50. ТОАЛЕТНА ЗА ЛАТВИЙСКАТА ГРУПА


Recommended Posts

50. ТОАЛЕТНА ЗА ЛАТВИЙСКАТА ГРУПА

 

За нас Изгрева беше освен като място, където бе отворена Школата на Учителя, но и като идея за пробуждащата се човешка душа. Ние затова бяхме дошли на Изгрева, за да се пробудим, да освободим съзнанието си и да станем ученици. Беше 1939 г. И на гости беше дошла латвийска група от братя и сестри. Сестрите бяха сложени в братските помещения за гости, а братята бяха разквартирувани по свободните места и легла по бараките. Но се получи едно конфузно положение, на което ние не бяхме обърнали достатъчно внимание. Нямаше свестни тоалетни. Нямаше клозет в двора и ходехме в клозета в двора на Славчо Печеников. Казах на Учителя за неудобното положение. Той ме изслуша,но нищо не каза. Но след като си отидоха латвийците, Той нареди на Бертоли и братята направиха клозет от едната страна за мъже и от другата страна за жени. За вас може да е смешно, но за нас беше тъжно и неудобно. А беше и поучително, за да се види при какви условия живеехме на Изгрева. Изобщо въпроса с тоалетните е бил винаги сериозен, както на Изгрева, така и на нашите лагери на Витоша или на Рила. За всичко се намираше време, а за тях не се обръщаше внимание. Веднъж Учителят направи строга забележка: "Щом човек има уста, за да поема храната, трябва да има и отвърстие, през което да излиза тази храна. Щом се грижите за онова, което слагате в устата, трябва да се погрижите и за онова, което излиза от отвърстието". На следващия ден бяхме на екскурзия на Витоша и виждам двама братя копаят една голяма дупка. "Какво копаете, заровено имане ли търсите?" "Копаем трап за отвърстията на братята и сестрите. Обърни се, за да ти вземем мярка, за да не би да се изгуби твоето имане, което излиза от отвърстието." Разбрахме се. Каквото повикало, такова се обадило.

Аз съм виждала как Учителят много пъти е отклонявал удобствата, които приятелите понякога предлагаха. Той използваше за къпане банята зад бараката на стенографите, която бе наречена парахода. Той не изискваше удобства и разкош. Живееше в скромна обстановка и на нея ние обърнахме внимание след като Той си замина и възрастните приятели бяха решили, от стаята Му да направят музей. Тогава всички видяха, че Той имаше едно легло, една маса, един стол и една печка. Това е.

На следващата година латвийската група отново пристигна. Същият ден ме среща една моя приятелка латвийка и се усмихва. "Вие вече имате нова сграда. Новата сграда е по-хубава от старата." "Каква сграда?" Обръщам се и не виждам никаква сграда построена от една година. А латвийката ми посочва с ръка новопостроения клозет, който по височина се изравняваше с бараките. Само, че латвийката този път ми говореше на руски и каза: "У вас ест новий дом!" Аз извиках и се ужасих. Да, нашият нов дом се белеше, извисяваше се до бараките и беше наистина наш дом. Космическа тишина.

Тази латвийска приятелска се казваше Анна Мазурс. Тя преведе от български на руски книгата "Пътят на ученика" и ми я донесе и положи върху корицата своят автограф за мен. Беше интелигентна сестра, радвам се, че се сприятелихме. Отдавна изгубихме следите си. Ще се срещнем отново в нашата прародина като човешки души, които жадуват за Словото на Учителя.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...