53. СТРАХЪТ

[valiamaria]

 

53. СТРАХЪТ

 

Имах голям въпрос за разрешаване в личния си живот. Започнах да мисля за него и да го анализирам така както аз умеех и можех. Но стигнах до едно място и до един праг на това разрешение, където се отвори една врата, през която навлезе в мен неописуем страх. Върнах се отново с мислите си до изходното положение откъдето тръгнах. Пак полека-лека тръгвам с мисълта си по пътя, по който бях тръгнала и вече се оглеждам наляво и надясно и проучавам пътя. Отново стигам до това място, където трябва да се отвори тази врата. Пак се отваря и един голям страх ме залива, аз се отдръпвам и с мисълта си бягам назад. Реших, че не трябва да правя никакви опити, а да отида и да питам Учителя. Застанах пред Него и таман исках да си отворя устата и да Му разкажа всичко, когато Той ме изпревари и каза: "Нали тебе от туй нещо те е страх?" Отговорих: "Да, така е". Той се усмихна. Аз си тръгнах, нямаше какво повече да правя. Бях разбрала, че не трябва да вървя по този път. А след това дълго мислих за Неговото прозрение и умението Му да вижда неща, които аз не съм видяла. Не се съмнявах в Неговите способности. Непрекъснато се удивлявах, че никога не повтаряше нещата. Винаги, за всеки случай, че дори и за един и същ случай намираше различни отговори. Какъв беше тоя необятен свят, в който живееше Учителят, ние не знаехме. Можехме само да се досещаме. Ако можеше разбира се. А какъв беше страха, който нахълта в мене от отворената стая? Срам не срам, ще го кажа: видях се в булчинска рокля. Тогава се поставяше въпрос за една моя предстояща женитба. А защо се уплаших? Може ли мома да се уплаши, че става булка и мома да се уплаши от жених? В никакъв случай не може. Уверявам ви. Но се уплаших от съвсем друго нещо. Предният ден бях чула, че Учителят говори за символичния език на небето. "Когато някой сънува, че ще го женят, че го правят на булка или ще го женят за булка, това е образен език на небето и означава, че този човек ще премине в скоро време през вратата на смъртта." Ето, това представляваше онази врата от онази стая откъдето нахълта в мене големият страх.