Jump to content
valiamaria

54. КАМЪНИТЕ НА РИЛА

Recommended Posts

54. КАМЪНИТЕ НА РИЛА

 

Бяхме на лагер на 7-те рилски езера. Тази година братята бяха решили да правят кухнята и заслона. Имаше скали и камъни, които пречеха. Накрая по идея на Учителя те ги преместиха и освободиха мястото, че дори се отвори място, където играехме Паневритмия. Имаше един много голям камък. Учителят нареди на Георги Томалевски и той с едно длето и чук изсече стрелка с посоката север-юг. Този камък Учителят го нарече, че олицетворява целостта на България. Допълни че докато този камък съществува ще бъде и България. Години след това, когато там се правеше новата хижа до второто езеро, големият камък пречеше на строежа и искаха строителите да го разбият и разрушат чрез взрив. Събраха се много братя и преместиха този камък, изтърколиха го и накрая го захлупиха с онзи надпис, за да не изкушава любопитните. После зариха с пръст, за да не се знае къде е мястото му. Дори след няколко години онези, които го зариха вече не можеха да покажат къде е точното му място. Остана в тайна. Така символът на България бе съхранен от учениците на Школата и запазена бе целостта на България за следващите поколения. Ако я няма България кой ще съхрани Словото на Учителя, че да го предаде на следващите човеци, които ще дойдат като жители на тази земя.

Точно по това време гледам, че Учителят също взема участие заедно с братята в бутането на друг такъв голям камък. Възкликнах: "Ама, Учителю, и Вие ли бутате?" Той се изправи и посочи с пръст: "Виждаш ли този камък? И след 100 години този, който седне на този камък ще получи нашето влияние и ще тръгне да търси ида чете Словото". Стоя и слушам. Запаметявам всичко. Години след това, когато гледам снимките по времето на Учителя мислено се връщам назад и получавам живи спомени и жива сила от тази епоха.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×