Jump to content
valiamaria

57. МОЕТО ОСВОБОЖДЕНИЕ

Recommended Posts

57. МОЕТО ОСВОБОЖДЕНИЕ

 

Намирах се в едно особено затруднено положение. Нямах изход и бях ограничена и не можех да предприема нищо вън от себе си, защото бях затворена отвътре в себе си. Онова, което беше вън от мен със своите неприятности и спънки влезна безпрепятствено в мене и ме разруши. Аз попаднах в едно мъчително състояние на низходяща възприемчивост към всичко. Някой ще го определи това състояние като депресия. Може да се каже и така. Но това се отнасяше и за моята мисъл - тъма имаше в нея, за моите чувства - бяха изгорели възвишени чувства и всичко беше опожарено в мен. А за моята деятелност - бях оставила всичко да върви на самотек. Не издържах повече и реших да отида при Учителя. Разказах за цялото си състояние. Казах Му, че търся и искам помощ от Него. А той само с две думи ми отговори: "Рекох, пиши!" Оглеждам Го. Сериозно ли говори това или се шегува, защото Той можеше много хубаво да се шегува. Хем се шегува, хем ти говори сериозно. Хем се смееш на шегата Му, хем тя те гори и изгаря отвътре. Накрая не изтърпях: "Учителю, на мен не ми се гледа и не ми се живее, а Вие ми казвате, пишете!" Усмихна се. "Рекох, пиши! Така ще пробиеш отвор и всичко ще изтече чрез перото ти навън и така ще се отпушиш отвътре." Отивам у дома. Сядам да пиша. Но какво? Нищо не ми идва на ум. По едно време дойде една мисъл тънка като паяжина. Поех я, взех я и започнах да я размотавам и да я записвам. След малко паяжината се задебели и стана като канап, че после се превърна на връв и накрая от нея излезе въже. Като написах всичко за въжето, което ме бе опасало и завързало то тутакси се освободих. При следващия случай аз вземах перото и пишех и така се освобождавах. По този начин се раждаше моята проза, есета, размишления. Чрез моето освобождение се роди и моето творчество. Затова моето творчество е изповед на освободената душа търсеща свободата.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×