Jump to content
valiamaria

67. ПУЛОВЕРЪТ

Recommended Posts

67. ПУЛОВЕРЪТ

Непосредствено след този случай аз се опитвах да смекчавам кармата си с тези двама братя, кандидати за женитба, но нямаше никакъв резултат. Аз изпаднах в затруднение и съм смутена. Среща ме Учителят: "Стоянке, ела да ти дам да свършиш нещо". Аз с удоволствие се затичах след Него. Учителят влезе в приемната и след малко ми донася един пуловер оръфан от молци и представляващ едно голямо решето. Кой знае къде беше лежал. Направо беше за печката, за да изгори и да го няма. Но Той ми го подаде и каза: "Ще можеш ли да го разплетеш и намотаеш отново на кълбо. От него ще изплетем нов пуловер". Взех пробитият, продран пуловер и се упътих към бараката си. Започнах да го разплитам. Ама то е трудна работа. Абе от къде взе тоя Учител тоя пуловер? Кой му го донесе и от къде го измъкна и то баш на Изгрева? Разплитам един-два реда, преждата се къса, завързвам, намотавам на кълбото и сълзи ми пълнят очите. Разплитам, плача и навивам на кълбо. Аз смятах, че за няколко часа ще го разплета, а ето вече три дни работя по 4-5 часа на ден и до никъде не съм стигнала. Няма как, ще се проваля с този пуловер и това си е. Захвърлих го. Вечерта сме на вечеря при една сестра. И Учителят е там.По едно време се обръща към мен пред всички и пита: "Е, как върви разплитането на пуловера?" Всички обръщат очи към мене. Изненадани са от задачата, която ми е дал Учителят. За мен има задача, за тях няма. Значи Учителят ме цени и ми дава задачи, а за тях нищо. Така те си мислят, а пък аз си мисля друго. "Много трудно върви, Учителю! Не очаквах, че е толкова трудно и мъчително." "Е, рекох, също така трудно и мъчително се разплита човешката карма." Учителят се усмихва. Поглежда в дъното на масата към същите двама братя, които са за мене кандидати за женихи. Аз изтръпвам. Абе кой ги доведе тия и кой ги доведе баш тук на тази вечеря? Представяте ли си, аз съм вече десет минути в стаята на сестрата и не обърнах внимание, че тия двамата са тук. Как ще обърна внимание, когато цял ден разплитам този оръфан от молците пуловер. Тоя пуловер ще ме умори. Но с тия двамата ще се справя, няма да им се дам. Само пуловера да разплета. Ще видят те коя е Стоянка, какво може и как умее да ги прави тия работи. Такива мисли ми минават през главата, обаче Учителя ги чете и се усмихва. Аз усещам това, изчервявам се, цялата руменея и горя. Що за задача е това? Що за логика? Как може такава задача? Пуловер съдран за разплитане и човешка карма с двама красавци за разплитане. Как мина тази вечеря не помня. На следващия ден се примирих и седнах та доразплетох пуловера. Намотала съм две големи кълба и ги нося на Учителя. Поднасям ги. "Ето ви, Учителю, двете кълбета от пуловера за разплитане на кармата ми с двамата братя, на човек по кълбо." "Стоянке, отлично се справи. Но знай, че времето за разплитане на един пуловер е едно, а времето за разплитане на една човешка карма е друго." Кимнах с глава. Разбрах. Това разплитане трая до моята тридесет годишнина.

Преминавах и през други преживявания и изпитания още по-заплетени от тези с пуловера. Учителят ми каза: "Ти приключваш със своята карма!" Зарадвах се. Но след заминаването на Учителя тази моя карма като че ли скочи на крака, като почна да ме гази та чак до 81 година. Но думите на Учителя бяха затова, за да ме охрабри, че да мога да издържа. Аз водех много хигиеничен и принципен живот, дори бях вегетарианка преди да срещна Учителя. Освен това стриктно изпълнявах всичко, което Учителят даваше в Школата. Накрая разбрах, че на 81 години е напълно достатъчно човек да има само едно изработено качество през този му живот. Сега се моля тъй: "Господи, разкайвам се за всички мои незнайни грехове!" А за знайните си грехове аз живях доста и преживях много, тъй че смятам, че съм се разплатила за тях. Дано не се лъжа. Но остават онези незнайните грехове. Дали за друг живот те ще останат и ще трябва отново да се срещаме. Ами тогава къде ще бъде Учителят?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×