68. ГЪШЕТО СТАДО

[valiamaria]

68. ГЪШЕТО СТАДО

Около приемната на Учителя винаги стояха сестри под прозореца Му и чакаха да се яви. Приближавам се и питам едната: "Какво тук се чака?" Отговаря ми: "Чакам да се яви моето слънце!" Обръщам се към другата. И тя отговаря същото. Поглеждам нагоре към стаята Му над салона и извиквам: "Горкият Учител, как ни търпи, защото аз тези не мога да ги гледам как висят до прозореца, а камо ли да ги търпя". Вероятно и други са мислили като мен. Задава се един брат, идва по работа при Учителя, а не може да премине през тях. С две ръце ги отделя от входа ядосан и тръгва нагоре по стълбите ядовит. А горе на прага, пред стаята на Учителя седнали други две сестри и чакат. Той почуква на вратата. Чува се: "Да". Той влиза като ги прескача през прага. После затваря вратата под носа им доста силно, че те се стряскат. Братът е ядосан и възмутен. Обръща се към Учителя: "Как може да държите и да търпите тези гъски до вратата?" Учителят замислено изрича: "По-лесно е да ги търпя, отколкото да ги изгоня. Изгоня ли ги, ще се провалят и после ще хвърлят кал върху Братството и върху мен. Затова търпя. Псалмопевецът е казал: "Да търпя всички ви".

Братът забравил защо дошъл и си тръгнал. Нали бил ядосан от гъшето стадо. Като се върнал у дома се хванал за главата. "Ама аз отидох по работа при Учителя, а се отклоних с тези гъски. Сега ме е срам да отида втори път." Седнал на стола и се замислил за какво щеше да пита Учителя. Да, трябваше да пита какво трябва да направи със съдружника си. Да го търпи или да го изгони! По едно време се сеща за думите на Учителя: "По-лесно е да ги търпя, отколкото да ги изгоня." Братът решава да изтърпи и той съдружника си. След година ортака му казва: "Абе, ти си имал голям късмет. Ако беше решил да ме изгониш, аз бях направил така, че ти щеше да фалираш за броени месеци. А сега виждаш, че спечелихме двамата и трябва да делим по равно". Братът мълчи. Пред очите му белеят белите кърпи и белите одежди на онези сестри, седнали пред прага на Учителя, които му изглеждаха като гъски. Не като гъски, а като гъше стадо. А сега той се насълзява от умиление и през сълзите му те изглеждат като бели ангели. Какво преживяване и какви времена. А пък съдружника го гледа и казва: "Абе, ти си бил много състрадателен, та се насълзяваш от нищо". Братът мълчи. Какво състрадание бе братя, та това е живо мъчение да се превърнеш от бяла гъска на светящ ангел.