Jump to content
valiamaria

72. СЛЪНЦЕТО НА ПАША

Recommended Posts

72. СЛЪНЦЕТО НА ПАША

 

Паша Теодорова, една от стенографките на Учителя подготвяше за печат беседите на Учителя. Голям труд, голямо посвещение и лишение на цели десетилетия. Веднъж тя отива при Учителя и след като представя подготвения материал, казва: "Учителю, днес не можах да видя изгрева на слънцето, макар че се вторачвах в него." Той я поглежда и се усмихва: "Ти, рекох, имаш две добри сестри". Точно по това време се задава рождената й сестра Ана, приближава се до Него и Той с ръка посочва Паша. "Ето, Паша те чака." Анна я взима под ръка и я отвежда. От този ден зрението на Паша отслабна и след време тя ослепя. Сестра Ана я гледаше четири години, но после почина. Паша беше подета от други сестри. Накрая Гена Папазова я гледаше до края на живота й. През това време Паша, макар и сляпа, също работеше. На масата стоеше пишеща машина, с която тя бе работила над 30 години. Пръстите й бяха свикнали с клавишите и макар и сляпа, тя намираше буквите и можеше да пише писма. Тя продължаваше да работи до края на живота си. Нейното физическо слънце бе залязло, но остана нейното вътрешно слънце да й свети и огрява.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×