Jump to content
valiamaria

74. СЕСТРА СТОАНКА И СТО ЯНИ

Recommended Posts

74. СЕСТРАТА СТОЯНКА И СТО ЯНИ

Ние сме на 7-те рилски езера. Лагерът е устроен, палатките са опънати, животът на Школата продължава с обичайния си ред. По едно време мина един брат след обед и съобщава: "Учителят нареди да си потегнете палатките, защото идва буря". Поглеждам нагоре към небето, а то синьо с тук-там по някое бяло облаче. "От тези облачета буря не става", казвам си аз. Вероятно тази буря е символична. Сутринта Учителят беше много строг и направи много остри забележки за нашите пропуски тук на планината. Бурята ще да е символична". Но реших да послушам. Излезнах навън и си по-тегнах палатката, както трябва. Сложих си и втория покрив на палатката, който носех и за който все не намирах време да го опъна на палатката. Прибрах някои неща, които бяха вън. Таман свършвам и вдигам глава да си отдъхна и що да видя. Небето пълно с тъмни облаци надвесени над палатките. Ха да ме глътнат. Извиках от изненада и се прибрах в палатката уплашена. След малко задуха силен вятър. Започна да плющи дъжд и вятър по палатката. Започна бурята. Въжетата свистяха. По едно време чух писък: "Бурята ми отнесе палатката". Затичаха се братя по посока на гласа, за да помогнат на сестрата, а аз си лежа в палатката и си казвам: "Ха да видим сега кой ще ми се присмива, кой ще ми се подиграва, че въжетата ми били дебели като корабни въжета. Ха да видим сега кой ще ми се присмива, че коловете ми за палатката били не колове, а диреци". Ту плющи дъжд, ту свисти вятър и така цяла нощ без да се мигне. На следващата сутрин всичко утихна. Излизам зашеметена от палатката и що да видя. Много палатки бяха разцепени на две, други разкъсани на парчета, встрани се виждаха скъсани въжета, извадени колчета и хора, които се лутаха около разхвърления багаж. Обикалям палатките и ги оглеждам. Чак сега виждам колко лекомислено някои са се отнесли към опъването на палатките, както и с материята, от която те бяха ушити. Палатките си шиехме сами. Те трябваше да бъдат ушити от здраво памучно платно, което по-късно се импрегнираше с парафин по позната рецепта. Тогава платното ставаше здраво и не пропускаше дъжд. Но за сметка на това ставаше лесно запалим. Веднъж си спомням, че една сестра беше сложила примуса в палатката си и си вареше гозба, но като влиза, без да иска, заканва края на предното платно, което затваря палатката, то се опира до примуса, запалва се мигом и докато се опомни сестрата палатката напоена с парафин изгоря за минути. И от тогава никой не смееше да пали примуси в палатките.

Приближаваме се към палатката на Учителя. Той ни посреща с разположение: "Е, поиграха си малко съществата!" "Абе, Учителю, какви същества! Това бяха бури, хали и великани", обажда се онази сестра, чиято палатка бе отнесена от вятъра. Учителят посочва мен: "Виж Стоянка, отиди и провери защо при нея всичко е спокойно". Сестрата тръгна с мен, оглежда ми палатката и цъка с език. Пита и разпитва, как съм я ушила. Обяснявам подробно. Оглежда дебелите въжета, после ги опипва. Но като видя с какви колове е закрепена, хвана се за главата. Отидохме при Учителя. А тя подхваща отдалече. "Учителю, тази наша сестра Стоянка не е никакаква Стоянка, а е 100-Яни и на всяка Яна има по едно въже и по един забит кол за нея". Учителят се усмихва: "Да, Стоянка. Името означава да стои и да отстои. Но може да означава и 100-яни, но зависи от това, дали Стоян ще устои или ще пусне при себе си 100-Яни, та да му раздуват палатката и накрая на Стоян да му се отнесе палатката като твоята". Аз ахвам от целия този обрат на нещата. Сестрата е недоволна, че е потърпевша от бурята и сега е без палатка. И какво излезна накрая от всичко това? За едни е важна бурята отвън, а за други трябва да внимават да не се надигне бурята в самите тях.А при нас и във нас вреше, кипеше от желания, страсти и какви ли не мисли. Те бушуват у нас, надигаха се вълни, ветрове и хали и всичко помиташе у нас. След това се чувствахме като разрушени от стихията.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×