Jump to content
valiamaria

75. БОГОМИЛИ И БОЛЯРИ В ШКОЛАТА

Recommended Posts

75. БОГОМИЛИ И БОЛЯРИ В ШКОЛАТА

През 1925 г. Учителят беше отишъл в Търново и бе отседнал в лозята, в колибата, там където ставаха по-рано съборите и от където по-късно ни изгониха владиците с помощта на подписите на търновското гражданство. Беше неделен ден. Аз също съм там. Отивам при Него. Той пожела да се разходим. Отиваме при горната врата на лозето и фурната. Учителят ми посочва с ръка: "Там е имало някога богомилски лагер!" Оглеждам посоченото място. Днешните ми човешки очи не виждат нищо друго освен лозе. "А тук", посочва на една настилка пред прага, "има магия, та който я прескочи - тук да остане". Аз се стъписвам. Оглеждам Учителя. Той спокойно прекрачва прага. Прекрачвам го и аз. Щом Учителя може - ще мога и аз. А през този праг аз преминавах често и отивах у сестра Иларионова. Това бе горната врата. На мен нищо не ми се бе случило досега. Може би се бе случило някому другиму. Ето защо през тази година имахме какви ли не случки и какви ли не премеждия тук в Търново. Може би тази магия да е хванала някого я за крака, я за гушата. Това са мои предположения. Не споделих вълненията си с Учителя. Но Учителят прочете моята мисъл и на връщане, когато отново прекрачвахме този праг, рече: "Духът е този, комуто се подчиняват духовете". Аз кимнах и разбрах. Започнах винаги да преминавам през този праг с молитви и да търся помощта на Духът Божий. Вървим и продължаваме да обхождаме лагера. "Учителю, има ли тук при нас някой от старите богомили?" "Има." "Посочете ми поне един." "Пример е Олга Славчева. Тя е била богомилка." Отново вървим и Той се обръща към мен. "При вас има и други богомили, но тук има и от онези, които са ги гонили на времето. Тук има боляри. На това се дължат понякога неразбориите, които има между вас тук на лагера. Затова е необходимо да стои завесата на прераждането, да стои пред очите ви, защото няма да може да работите в Школата, а ще воювате помежду си. И това ще спъне както вас, така и Школата." Аз отново вървя с Учителя и обикаляме палатките на лагера в лозето.

Минаха десетки години от заминаването на Учителя. Понякога посещавам бараките на Изгрева, където са се подслонили някогашните богомили и преродените боляри. Очите им са затворени и днес не познават кой какъв е бил в миналото. Но съзнанието им се е разширило от годините и те усещат кой им е враг и приятел. И днес воюват помежду си за щяло и нещяло. Ето, това спъна както тях, така и Школата. Затова днес Изгревът се разрушава и помен няма да остане от него. Ще остане оня духовен Изгрев, който се създава от Словото на Учителя, но това хората ще оценят след хиляда години. Така и на мен ми каза Учителят: "Ела след хиляда години, та да видиш какво ще представлява Изгрева". Не може да не дойда тогава, защото днес съм била при нозете на Учителя.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×