Jump to content
valiamaria

ТЕОФАНА САВОВА (7.I.1894-5.V.1990 г.)

Recommended Posts

ТЕОФАНА САВОВА

(7.I.1894-5.V.1990 г.)

На моите читатели

Написах, мили мои читатели, всички тези скъпоценни преживявания, които имах при Учителя, за да дам и на вас една микроскопична част от голямото богатство, което Той остави.

сестра Теофана

1. ПЛАНЪТ

Всичко у Учителя е отмерено, точно, светло. Ученикът пристъпва към Учителя неосъзнато, плахо, стеснително, а Учителят го посреща знаещ, можещ; приятелски и освобождаващо.

Така и аз отидох в "66", т.е. на ул. "Опълченска" 66. Плаха, стеснителна. Аз отидох, защото е трябвало да отида, а предлогът у мен беше да питам Учителя за мой предстоящ изпит в университета. Учителят беше много голям, за да Го разберем, особено в първите срещи. Но Той е велик. А търпението Му - Както само Бог търпи. Та аз бях още в мъглявина, а Учителят с факел ме посрещна.

Когато влезах в двора, аз се поогледах да вида човек, но никой нямаше. Поспрях и почаках. И Учителят излезе от своята стая, но приготвен да отива някъде.

Той слезе по стълбата, отправи се към мен и ме попита за причината на моето посещение. Аз съвсем се смутих и казах нещо, но Той потръгна към пътната врата, отговаряйки ми и аз трябваше да Го последвам, за да чуя отговора.

Милият Учител! Той вече има план за моя живот при Него, а аз нищо не разбирам.

Тръгнахме по улица "Опълченска", влязохме в "Пиротска", сега улица "Жданов", и се отправихме към булевард "Мария Луиза", сега "Георги Димитров". Аз не мога да се сбогувам и отделя. Учителят върви леко, пластично, но сериозен и концентриран. От дясната страна на Учителя върви брат. И двамата сме внимателни към стъпките на Учителя. А Той, когато срещне някоя група от хора или файтон, минава в страни, така че, аз отивам до тротоара и стъпвам дори на бордюра. Това се случи два и или три пъти през целия път, а у мен остави силно впечатление.

Достигнахме булеварда. София беше тогава тиха и безшумна. Тук та-ме се виждаха файтони, които откарваха пътници към гарата, или пък, които очакваха такива. Братът повика един от тях, от чакащите и Учителя, след като ми подаде ръка, се качи. Братът се качи също, колата тръгна (сбогувахме се) и аз се отправих към своя дом.

Имаше гости когато пристигнах и аз, радостна, разказах за моето пътешествие. Учудиха се тези, които познаваха от по-рано Учителя, но както аз, така и те, нищо друго не разбрахме.

Много по-късно, от това как Учителят посреща своите нови ученици, на мен ми стана ясно, че в това "пътешествие" - така го наричам, ми е бил откриван плана на моето ученичество и моята служба при Него. Аз значи, поемах пътя на моето ученичество - качване и слизане по стръмния път, при голямата привилегия - красота и светлина на Учителя, на Когото вървях от лявата страна.

И това беше моят път при Великия ми Учител, моето ученичество и служене, състоящо се от 25, а с думи - двадесет и пет епохални години.

Бъдете благословен, Учителю! Благодаря.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×