Jump to content
valiamaria

2. ЧЕСНОВАТА СКИЛИДКА

Recommended Posts

2. ЧЕСНОВАТА СКИЛИДКА

Беше през 1922 година. Живеех и работех в зданието на книгоиздателство "Хемус", непосредствено до Руския паметник, когато забелязах у себе си една аномалия. Когато тръгвах за центъра на града и трябваше да мина по пясъчната настилка на булевард "Македония", усещах всяка една песъчинка под краката си и косата ми се изправяше. Изпитвах истински ужас докато премина това разстояние. Оплаквах се тук и там, ходех на планината, забелязах, наистина, че два или три дена след екскурзията аномалията се преустановява, но през два или три дена аз не мога да ходя по планината. Какво да правя?През това време няколко от стаите бяха заети от господин Нейчев, който имаше магазин за билки и който често идваше с децата си да прегледат състоянието на билките, изсушени там.От тогава помня хубавите екскурзии до Люлин, която ни посрещаше с голямата си красота и многото и разнообразни цветя, които милите деца познаваха вече по име, знаеха кое за какво служи и аз мило се занимавах с тях.Екскурзиите бяха хубави, цветята прекрасни и децата обични, но моето състояние се подобряваше само за два-три дена.Учителят. Да, Учителят е най-големият лечител. Но аз съм още нова, стеснителна и не мога да си позволя да искам съвет от Него. А болезненото състояние продължава... Решавам се. Тръгвам.

Един хубав слънчев ден, когато боровата гора ухае на шишарки и мед, аз вървя по шосето нагоре. Сърцето ми бие. Стеснението връхлита. Поспирам. Обезпокоение и насърчение се редуват... Пак вървя. Ето и Учителя. На северната страна на поляната. А тя! Красота, слънце и ухание!Сестрата, която говори в момента с Учителя ме забелязва, обръща се към мен и много любезно ме пита: "Учителя ли търсите, сестричко?" "Да", отговарям. "Ето Учителят! Заповядайте!", продължи тя, като радостно усмихната се отдалечи.Аз съм пред Учителя. Учителят е пред мен. "Какво има, рекох", чувам Неговия вълшебен "глас. Разказах Му положението си. Очите ми Го гледат. Сърцето ми се радва и стеснява. Той е благ, мил. Едно ухание, което милва, гали, повдига, успокоява. И един глас, който дава лек. "Рекох, употребявате ли чеснов лук?" "Отдавна не съм употребявала, Учителю", отговарям несръчно, като си помислих, че има повече от една година, откакто не съм вкусвала чесън. "Ще вземате по една скилидка сутрин, на обед и вечер. - И като се усмихна насърчително, добави: „Ще мине, рекох".Аз взех първата още щом като се върнах вкъщи. Беше преди обед. Втората взех преди вечеря, третата - забравих. Защото, когато тръгнах за града, аз не забелязах, че има пясъчна настилка по моя път.Скилидките ли ме излекуваха? Или Неговото Свръхчовешко естество, което както забелязвах по-късно, се се укриваше зад някакъв малък, незначителен ляк?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×