Jump to content

3. ПЛАХИ СТЪПКИ


Recommended Posts

3. ПЛАХИ СТЪПКИ

 

Моите плахи стъпки спряха пред Белия дом. Моето плахо сърце затихваше пред тишината на Светлия дом. Аз очаквах. Аз се смущавах. Но все пак аз пристъпвах. Аз бях дошла за разговор с Учителя.

Аз бях видяла Учителя в "66". Аз бях чула беседа там и тук на Изгрева, но аз още не бях говорила с Учителя. Сега идвах за моя пръв разговор.

Учителят отвори вратата на стаята. Учителят ме покани. Аз влязох, целунах подадената ми ръка и седнах на посочен ми стол. Учителят седна на Своето място. Учителят заговори.

Аз гледах. Виждах и не виждах. Чувах и не чувах. Но Учителят всичко виждаше, чуваше и разбираше. Той знаеше, че моето вълнение ще заличи до голяма степен чутото и когато дойде до положението да цитира стиха от Евангелието: "И който устои до край, той ще се облече в бели дрехи", Той изговори първите две думи, позапре, като че ли прави усилие да си спомни следващите, после, по същият начин изговори и тях, и аз, досетила се за кой стих се говори, изговорих, като че ли да Му подскажа няколко.

Милият, Великият Учител повтори, оформи целия стих и продължи разговора. Когато излязох от стаята, първата ми работа беше да отбележа в малкото тефтерче, получено наскоро като скъп подарък, датата 16.IХ.1927 г., на този още по-скъп разговор и стиха: "И който устои до край, той ще се облече в бели дрехи".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...