Jump to content

4. КРИЛЦАТА


Recommended Posts

4. КРИЛЦАТА

 

Казват, че няма Господ. Аз пък казвам, че има. Ето как разбрах, как се уверих, че има Господ.

Воденичен камък ми беше легнал на гърдите. - Тежко ми е. Едва дишам. Търся в съзнанието си близки, приятели, познати. Търся човек, който да повдигне товара ми. Няма. С просто око търся, с бинокъл търся. Няма. Изведнъж ми мина през ума идеята да викам Господа. Ако има Господ, ще ми се обади. Ако няма, нищо не съм изгубил. И чудо. Ето как стана чудото. Извикал-неизвикал и Господ пред мене. "Какво има?", ме пита. "Така и така, Господи", Му казвам. - Издраха ми се краката от циганските тръни - от мъчнотиите в живота. Моля Ти се, изпрати ми подходящи обуща, подобри ми условията на живота, че... жена, деца. Премахни циганските тръни от моя път."

Поусмихна се Господ. "Слушай", ми каза, "ние тука нямаме такива обуща, каквито на тебе ти трябват, но ето, вземи тези крилца и като дойдеш до циганските тръни - мъчнотиите - сложи ги на раменете си и ги прехвръкни".

Взех крилцата, сложих ги на раменете и полетях, фантазия, радост. Не бях като че ли на земята. Аз весел. Домът богат и весел. Всички хора доволни. Бях из света на приказките от "1001 нощ". Чудо. И ето насреща един добър мой приятел. "Какво е станало? Защо си така радостен?", ме пита още отдалеч. Разказах му за моята среща с Господа и за подаръка, който получих и той, уж ми повярва, уж не ми повярва, но погледна двете торби, с които се беше натоварил и каза: "Дай торбата".

И докато аз измъкна торбата от джоба (нали сега всички носят торби), той ми изсипа цял куп от приказки: че тази вечер жена му била дежурна да донесе провизии за дома, че без да се досети той накупил още и че тъкмо се безпокоял как ще се справят с тези двойни дози, ето ме, аз насреща. И разгънал-неразгънал своята торба, той започна да слага от неговия багаж.

Почти го изсипа: два бели хляба, че масло, че сирене, че зеленчуци и консерви... затежа ми. "Стига", казвам, "и за тебе да остане". А една такава приятна тежест изпитвам.

А той доизтърси едната от двете торби и като се изправи, много доволен, каза: "Олекна ми. Твоят Господ хубави крилца ти подарил". И като направи движение, като че слага крилца и на своите рамене, добави: "И тези крилца са ми подарък от твоя Господ. Признавам Го вече и за мой. И тръгвам да подарявам крилца и на другите хора".

Двамата приятели бяха радостни. Една неописуема радост ги изпълваше и те се въодушевяваха, без да разбират причините на това тяхно преживяване. Но полетяха всеки към своя дом. И докато стигнат до там, не остана срещнат човек с отпусната глава, не останаха майки и бащи угрижени. Крилцата-фантазия повдигаше всички в един близък, радостен свят, а ръцете споделяха своето с всеки срещнат. И всеки срещнат, и всички срещнати повтаряха: "Благодарим Ти, Господи, за чудните крилца".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...