Jump to content
valiamaria

6. ПРИ СТЪЛБАТА

Recommended Posts

6. ПРИ СТЪЛБАТА

 

Колко са хубави вечерите при Учителя! Пред стаята на Учителя! По двора!

Денят е отминал. Всеки му е платил своя дан. От ранно утро той е бил интересен. От изгряването на слънцето, той е започвал като него: великолепен, вълшебен със своите багри и красота, със своята поезия; работлив, уморителен, очакващ своята почивка след това. И ето я. Учителят я прави по-хубава, по-желана, неописуема.

В стаята на Учителя е светло. Учителят още говори с ученик. Пред стаята на Учителя е светло. Учителят само след малко ще говори на ученик. На ученици. Някои от тях са насядали по скамейките отсреща, други се разхождат по двора, по поляната, има някои в салона. Но всички поглеждат към стаята. Всички очакват. Какво очакват? - Те знаят какво очакват. Хубавите вечери при стълбата. Незабравимите вечери при стълбата.

Посетителят брат излиза. Учителят излиза също. Затваря вратата на стаята и се отправя за горе. Той цял ден е посрещал и изпращал гости, Той цял ден е разтоварвал неволи и невежество, Той цял ден е поставял на тяхно място радост и светлина, но няколко усмивки Го посрещат, няколко чифта очи Го искат, и един въпрос Го спира.

Учителят се качва по стълбата. На първото, на второто, на третото стъпало Той спира. На платформата са се събрали вече десетина души. Всички чакащи, искащи. Гладни и жадни. Учителят и на тях ще даде. "Рекох, какво има? Раде, какъв беше пазаря днес?" Последва отговор: "Добър беше, Учителю". И разказва брат Ради за всичко, което е видял и чул на пазаря, какво е купил и донесъл от пазаря.

На всяка уста има въпрос. Всяко ухо чака отговор. Всеки ум изпраща въпрос. Всяко сърце очаква отговор.

Пристига брат. Учителят внезапно вмъква в разговора: "Учи се римува с кучи". Никой не разбира какво каза с това Учителят. Но брата разбира.

После се заговаря за звездното небе, за звезди, съзвездия, планети. За музиката, за Паганини във връзка с тях. Групата се придвижва към двора, от където се виждат споменатите съзвездия. След това пак са при стълбата. Брат Георги Тахчиев запитва: "Учителю, а какво значи "Теофана"? Вместо отговор Учителят запитва: "Какво значи "Тео"?" Много от слушателите са студенти. Някои отговарят: "Тео значи Бог". "А Фана?", задава нов въпрос Учителят. Учениците замълчават. "Фана, значи хвана. Значи Теофана хванала Господа". "А-а-", последва учудване.

Тук, с хубавите вечери при стълбата ние разбрахме защо Учителят изговаря думата "достаточно" вместо "достатъчно", защо изговаря "каламфир" вместо "карамфил" и много и много още неща.

Хубавите вечери при стълбата са епохални, както целият живот на УЧителя, и целият живот с Учителя са епохални.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×